То една тема ... тръпки да те побият:) но ето моята идея - двамата князе са в Цариград като заложници за "добросъседството" на двете държави, но не и по статут пленници. Те са си живеели свободно, само дето не са можели да се върнат обратно в България преди официално да им се позволи. Борис е престолонаследник и стойността му е особено голяма - с него не може да се направи нищо, освен да се забавлява, да се "възпитава" и т.н., но ако му се посегне по този начин, войната е в кърпа вързана! Естествено не знаем какви са реалните мотиви за скопяването на Роман, може да са от случайни до мистични, но да добавя само още нещо - традицията на евнусите във властта е изключително дълга - в Египет и Персия сякаш за нищо са го нямали, и то не само с цел религиозна кариера, но и политическа. Във Византия тенденцията е много силна в ранните векове и, забележете, имало е дворцови /и изключително високопоставени и влиятелни/ длъжности, които по традиция са заемани от евнуси. Така че скопяването на Роман в никакъв случай не може да се разглежда единствено като акт на крайно унижение - днес това изглежда точно така - но тогава единственото, което е губел - освен скъпоценните си атрибути:) - е била възможността да стане владетел, и то не за друго, а по две причини - в новата за българите християнска традиция царят се венчава за властта, затова между другото и коронацията се извършва от най-висшия духовник. И второ и по-практично - не може да се осигури продължение на династията, а това е смисълът на монархическата институция. Представете си, идва хитър византиец:) при малкия княз и му казва: "Мойто момче, ако дадеш да ти резнем топките, ще те уредим така, както брат ти никога няма да ти даде възможност, пък и ще те устроим тук, в Града, а не в селския Преслав, какво ще кажеш?". А за коронясване на Роман не ми е известно да имаме сведения, знам, че е имало намерения за това и при бягството от Цариград, където вече били пленници, той е ранен и умира. А за Петър Делян ситуацията е съвсем различна - Самуил е цар per se, той не е признат за такъв от друг цар или от пълномощен духовник - статутът на глава на Българската църква е неясен в този момент - следователно и отношението към неговите наследници от какъвто и да е вид не може да бъде равностойно на това към синовете на Петър. Да не говорим, че разполагаме с мнението само на едната страна, а то няма причини да е добронамерено и дори обективно. Уф, разписах се!:)