Предоверяваме се международните договори, особено Лондонския, предоверяваме се на подкрепата на Русия, и на намесата на "цивилизования" Запад. Тъжно е, но е факт, такъв ни е манталитета. На тези качества се градят както най големите ни слава и победи, така и най-големите ни трагедии. Вярата в договорите, понеже те съществуват за да се спазват; вяра в обещанията на смятаните на братски нам народи; вярата в справедливостта и защитата на договорите от техните гаранти, в случая Запада; вяра в това че комшиите като нас ще спазват договорите.

След тази и Първата световна научаваме горчив урок с цената на национална трагедия:

- договорите са бош лаф и комшиите гледат по всякакъв начин да ги заобиколят, ако няма преки последствия;

- някои хора са ни братя, докато това не противоречи на интереса им;

- Русия е способна да ни обърне гръб, ако не й играем по свирката, даже са готови да изпратят войска срещу нас и да благослови атаката на румънците в гръб;

- за Русия, братя-небратя, сме само път към Проливите;

- за Запада договорите също са кьор фишек, колкото да се замажат очите, поддържат ги и се намесват по-скоро от интерес, отколкото заради справедливост;

- същия този "справедлив" Запад и братята руснаци ще са причината на две Световни войни и безброй конфликти, довели до милиони жертви в жива сила и неизброимо количество цивилни, всичко това заради едната алчност, лакомия и безрасзъдно отношение към чуждия;

- комшиите ще се научават все повече да ползват договорите за своя изгода и да по престъпен начин, за това примерно българите в днешна Гърция на хартия не съществуват, при това в страна от ЕС и пред погледа на всички страни членки;



Не оправдавам тогавашните управляващи, те и целия народ са били по-средата на делириум, покрай основната цел за обединение на българите в национална държава. Поради сляпото доверие и надеждата за намеса от Великите сили и спазването на договорите от комшиите, понеже и ние ги спазваме, нашите управляващи се държат като примерни изпълнители, вярвайки че това ще убеди Запада и Русия в нашата правота. Такива са и сегашните управляващи, под носа им се нарушават правата на българите в съседните страни, а ние мълчим и чакаме справедливост от Силните и човечност от комшиите. За това сме и примерни.

Примерни са били тогава и войниците, понеже така им е било заповядано, а българския войник е научен да спазва заповедите, за това и не е башибозук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите