Фактическото разделяне на остатъците от Османската империя между гръцки, италиански, френски и (може би) английски* интереси се случва през 1918 г., а явно плановете за това са вървяли доста отпреди това. Но в тази ситуация какво е оставало за руснаците. На руснаците явно е трябвало да се даде нещо като излаз на Проливите, но другите страни са искали да има международен протекторат. Тогава може би е мислимо да е оказан руски натиск над Фердинанд, за да им се гарантира техният дял (което корелира добре и с втурването към Константинопол преди това). В тази ситуация, противно на очакванията, в Турция се създава звено на съпротива, което обръща типичните планове на великите сили. Как се осъществява това - вероятно с помощта на два новоизгряващи претендента за световния престол - САЩ и Германия. Тогава обратно, Фердинанд с едни преднамерно резки действия от българска страна и един провал, да е сложил контра на руските апетити към проливите и да е започнал другата игра - на мост между немските и турските зони**.

България... наистина просто играе в този по-голям театър, който по същността си е много опасен. Когато се ритат атовете...
________
* За Англия никога не се знае какво върши всъщност, наистина тази държава дава сериозни жертви в кампанията за Галиполи, но явно по-нататък започва да се адаптира към новата си роля (отстъпване на първенството на САЩ, осъществено с междинни ходове на другия засилващ се играч Германия). А иначе би се оказало, че САЩ са единствената велика сила, която взема световното първенство, без директна конфронтация. Това едва ли е вярно. По-скоро немското оръжие и стечения във войната гарантират превъзходството на САЩ. Това едва ли не се е знаело от много страни по света. Също ще обясни и защо бившият съюзник на Германия - Япония, след това добре се спогожда със САЩ.

** Които в този порядък се свързват и със САЩ, но вече не с френска тежест в тази държава (като при обявяването на независимостта), ами с английско-германско влияние (изтласкващо колкото е възможно консолидацията на френско-романската група). Италианци и англичани нямат загубени войници в сражения от 1919 до 1922 г. в Турция, тоест говорим за по-формално "кореспондентско" присъствие. За англичаните е ясно, както казахме, може би не искат да останат извън новата игра на САЩ, обаче явно Италия също е включена в нея. Алтернативата е просто Италия да избягва пряк конфликт със сравнително близък съсед. Всъщност евентуално е възможно точно обратното, Италия да има ключова роля, в смисъла, че ходовете на Италия да убеждават Англия да започне да клони по-близко до плановете на САЩ (тъй като САЩ показва, че евентуално ще може да използва Италия като свой директен вектор на упражняване на политики в региона). Както знаем Италия вече действа много по-близо до политиката на Германия при ВСВ. Самия конфликт на ВСВ е форма на взаимен контрол за лидерство в тази група или може би последен опит на Англия за нейното разбиване отвътре. Що се отнася до Турция, след освобождението Ататюрк може да прави и нов преход към френско-романските интереси - това зависи от въпроса кой взема превес във вътрешните политически борби в тази страна. Всъщност по времето на ВСВ Турция е неутрална и в "двоумене". Другият вариант е, че макар Германия да се координира със САЩ, то САЩ не биха искали германците да вземат първенството в определянето на геополитиката. От тази гледна точка, те може да оставят времено правителства с френска тежест в Турция, което за дадения момент ще "запуши" разширителните ходове на Германия в региона. Освен това след ВСВ Франция е сред държавите победителки и от тази гледна точка й е позволено да оказва влияние в нейните типични зони на интереси. И така стигаме до наши дни.

Редактирано от dnaunseq на 23.08.13 01:34.