Всъщност, нещата седят малко по-различно. Да, руските танкове имат основно предназначение за подкрепа на пехотата, но практически ги използват не само за това. През цялата война имат танкови формирования от различна големина: преди войната - корпуси, след това бригади (поради ред причини, включително и организационни) и накрая - армии. Които се опитват да действат самостоятелно, кога с успех, кога - не.
Немските танкове не действат самостоятелно и нямат за цел противниковите танкови сили. Предназначението им е за овладяване на оперативна инициатива, разгромяване на противника в оперативна дълбочина и т.н. Включително - нарушаване на комуникации, разгромяване на пристигащи подкрепления.
Освен това, немските моторизирани и танкови части се използват преди всичко за флангови удари и обграждане и унищожение на противникови формирования.

Загубите по години на съветски танкове и самоходни оръдия:
1941 г.: 20 500
1942 г.: 15 100
1943 г.: 23 500
1944 г.: 23 700
1945 г.: 13 700
Или за 4 години война (3 години + 2 х 6 месеца): 96 500 машини. Около 24 хиляди машини / година.

Машините. Съветските машини към 22.06.1941 г. Условно можем да ги разделим на тежки (Т-35, КВ-1 и 2), средни (Т-34, Т-28), леки (всички останали). Макар че машините от типовете Т-27, Т-37/38 трудно могат да бъдат причислени към леките танкове.
И така, в РККА към въпросната дата има:
тежки Т-35 и КВ: 604 машини;
средни Т-34 и Т-28: 1565 машини;
леки (без Т-27, 2 486 машини): 20 839 машини
От леките: Т-26 са вече изцяло неадекватни и това си проличава още с първите сражения. Има опити за увеличаване на бронирането им (установено като неадекватно още през войната от 1939/40 г.), опити част от тях да бъдат преработени в самоходни оръдия и т.н.
БТ-тата са нелоши линейни машини, Т-40ките и т.н. надолу са по-скоро заместител на танкове при липсата на нещо по-добро (Т-60 например).
Средните: Т-28ците са вече в миналото и производството му е прекратено, така че тези танкове са на "доизживяване". Т-34 страда все още от твърде много детски болести и от недостатъчно брониране (за 1941ва е достатъчно, след това тези 45 мм просто са неадекватни). Освен това въоръжението му (особено късоцевното оръдие Л-11, както и изцяло некачествена оптика, проблемите с въртенето на купола и т.н. лимитират много силно възможностите на тези машини.
Тежките: КВтата са неизползваеми при съветския стил на провеждане на операциите: тъй като ходовата им част е ненадеждна, а заповедите са почти винаги за форсирани маршове, още през първите две седмици на войната, голяма част (до 50% от наличните машини) излизат от строя по време на предислоциране. Другите тежки танкове, Т-35, са вече неадекватни: лошо брониране, ниска маневреност и въоръжение. В РККА те са събрани само в 34та танкова дивизия и намират смъртта си с нея в самото начало на войната.
В този смисъл, вината за провала на съветските танкови части не е точно заради некачествените и остарели машини. В известен смисъл - всичките съветски машини, построени преди началото на войната, носят белезите на една прохождаща индустриална сила, каквато е СССР (всички държави в сходна ситуация си имат сходни проблеми с качеството на производството, просто при западните държави този етап е изминал по-отдавна).