Просто този крепоснически строй не може да мотивира хората да произвеждат. Не им дава достатъчно свобода и собственост, че да се захванат наистина активно с живота. Османската империя, не знаем много за нея, но примерно ако разгледаме службата на чауша виждаме колко много работа върши един човек благодарение на собствената си инициатива. Тук на него му е дадено някакво поръчение, сума за изпълнението му, и останалото трябва да свърши и измисли той, без някакви церемонии или оправдания. Дали това е самата реалност, или поведението е възприето от западни съюзници като немците през последното столетие обаче е друг въпрос. Все пак са имали някакви постижения в миналото, така че явно са имали инициатива.
А какво е при Русия? Всъщност кога е било различно? Следва да се запитаме, дали Русия не живее на хуманитарна помощ от запада още от 17 век, когато започва т.нар. й модернизация. Всички събития от Петър I насам са свързани със западната хуманитарна, технологична и организационна помощ. Провизията е че Русия трябва да предпазва Европа от източните опасности. Това не го казвам, защото съм русофоб, ами защото отново и отново виждаме, че когато бъдат оставени сами на себе си, тези крепостници или православни заупокойници не проявяват инициатива и успиват като себе си цели региони и държави. Но причината може и да е друга разбира се - ако някой ти дава помощ, той не би допуснал да държиш собствената си инициатива. Западът и Англия са хитри.
На Русия й бе възможно да дръпне сериозно единствено при Сталин, ако допуснем хипотезата, че той не е бил обвързан със запада, а по-скоро с Кавказ и изтока - нещо отделно, което гради само за себе си. През останалото време Русия е играла по свирката на запада и е вършела някаква черна работа. Логичните и целенасочени действия раждат подема и развитието. Разнопосочните и нелогични решения пък свидетелстват за чужд диктат и убиват националната инициатива.
|