|
Константин (308-37 г.) продължава политики на Диоклециан в икономиката, чрез обвързване на работниците и техните потомци още по-плътно към земята или мястото им на заетост.
Гражданите нямат право да се местят в друг град, а селяните да напускат земята си. Тези които са извършили подобно деяние се преследват от закона.
Въпреки тези усилия, земята продължава да бъде изоставена, а търговията в по-голямата си част западаща. Константин пуска нови монети опитвайки се да направи парична реформа подобно на Диоклециян. Солидът пуснат от него (1/72 част от римски фунт) е имал по-голям успех. Стабилността на новата финансова система се дължала, на това, че Константин не се опитал да намали златото в новата монета. Стабилната парична система позволила да се разшири и оживи търговията поне за известно време.
При Константин дори военната професия станала наследствена което води и до нейния упадък. Докато по време на разцвета на империята за да станеш войник са били нужни препоръки, желязно здраве, ръст минимум 180 см. и това е било желана професия, заради сигурното заплащане и компенсацията при уволнение, след изслужване на срока, то при Константин професията войник е вече нежелана. Всичко това прави римските легиони по-слаби, а някой реформи в армията са направени само заради икономия което ги отслабва още повече.
Закрепостяването на занаятчии, селяни, търговци и други към населените места, дало своето отражение върху икономиката. След смъртта на Константин следват няколко кризи с голяма сила, а по пътя на отричането и принудата много хора бягали от отредената им от закона професия, било чрез подкупи било по други начини. Индустрията се премества все повече в провинциите, по-далече от централната власт и бюрокрацията, Рим и много големи градове останали като икономически празни черупки; все още е получаващи данъци, зърно и други стоки, произведени в провинциите, но произвеждащи самите те нищо. Това води до още по голяма стагнация, защото в Рим е останала предимно тълпата преживяваща от социални помощи или разоряващи се средна и богата класа, които не можели да намерят изход да напуснат. Градът не произвеждал вече нищо, така било и с много други градове, което пък карало централната власт да качва още данъците за провинциите.
Рим в 4 век. Все още величествен, но празна икономически черупка
Изместването на столицата на империята в Константинопол още повече утежнява положението. Въпреки, че в продължение на десетилетия императорите не стъпват в Рим, то градът е още столица на света. Даването обаче на същия статут на Константинопол създава два икономически центъра в които се събира лумпенизирания елемент от империята и ако в Рим е имало между 150 000 – 200 000 човека на социални дажби, то с Контантинопол техния брой се удвоява, защото гражданите на новата столица получават същите права като римляните.
Надбягване с колесници в Константинопол. Спортните страсти били в разгара си, а отборите на сините и зелените, често се сблъсквали по улиците подобно на днешните футболни запалянковци
Всичко това води до покачване на данъците. 50 г. след Диоклециан данъчната тежест в Римската империя е приблизително два пъти по-голяма отколкото при него, което прави невъзможно за малките земеделски производители да живеят от продукцията си. Както Лактанций казва още при Доклециан; "Броят на получателите започна да надвишава броя на участниците с толкова много, че ресурсите на земеделските производители, изтощени от огромните размери на данъците свършват, полетата става безлюдни и земеделска земя е превърната в гора."
Въпреки, че Константин прави усилие за възстановяване на парите и тяхната стойност, следващите императори отново ги обезценяват, което води до инфлацията, качване на на цените и загуба на доверие в системата.
Император Флавий Клавдий Юлиан (360-63 г.) е доста интересна личност и изключение от общото правило. Поемайки първо властта от Констанций II (След като последният избива цялото му семейство), първо в Галия, а после, след скарване с Констанций II и след неговата смърт, на цялата империя, може би ако е имал време е щял да въстанови поне до някъде икономиката на империята. Постоянното военно напрежение и тежките данъци по време на управлението на Констанций II обезсилват страната и въпреки, че като цяло равновесието се запазва, резултатът от дългото властване на Констанций II е по-скоро отрицателен и икономиката е в един от поредните си тежки периоди на криза и силна стагфлация.
Въпреки, че Юлиан отрича подобно на предшествениците си някой естествени пазарни процеси, той в същото време прегръща някой доста либерални идеи, които прилага на места, след като първо ги е изпробвал като Цезар на Галия, напук на заповедите на старшия си Август - Констанций II.
Юлиан също отказва да смята, че инфлацията се дължи на понижаване на качеството на парите, а по-скоро според него се дължи на презапасяване на търговците.
Склад за жито в пристанище Остия
За да докаже своята гледна точка, след години той изкупува от други места и изпраща зърно на пазара в Антиохия където по него време имало недостиг. Последиците са предвидими. Пшеницата е закупена от богати търговци, а собствениците на земя доставят после точно толкова колкото да си покрият някой разход, или колкото им заповядва държавата, но минимума, като задържат останалото зърно при себе си. Съвсем скоро след като императорското жито пристига в Антиохия, се връща старото положение. Житото или е скъпо (заради обезценените пари), или го няма, или се продава на черния пазар, въпреки указа на императора да затвърди цената.
От друга страна обаче, Юлиан е просветен владетел и въпреки, че когато става Цезар на запада е само един взет от учебната скамейка студент философ, само теоретик и във военно дело, в администрацията и във финансите, в областта на данъчната политика, той показа, чувствителност, възприятие към реалността и доста от пазарните механизми.
Учител и ученици. Едно от момчетата се извинява за закъснението си
Той разбира, че основната причина за проблемите на фискалната държавата (и по-специално на Галия, на която е бил назначен като Цезар от братовчед си Констанций II) е прекомерната тежест на данъчното облагане, които са наложени и неравномерно върху населението. С богатството или връзки с чиновниците някой лица ефективно са били в състояние да избегнат данъчно облагане чрез законни и незаконни мерки. За сметка на това обикновения гражданин е безпомощен срещу исканията на все по-брутални бирници и все по-високи данъци.
Предишните мерки за облекчаване на данъчната тежест, въведени от някой предни императори, са често неефективни или недостатъчни, защото те само освобождават част от богатите граждани. Константин, например, се е опитал да облекчи тежестта, чрез намаляване на броя на данъчните звена отговарящи за дадена област и тъй като със събиране на данъците били натоварени само най-богатите граждани, като в случай, че не успеят, са довнасяли от собствения си джоб разликата, освобождаването на част от тях наистина означава данъчни облекчения за някой, но като цяло за населението данъчната тежест остава.
Юлиан обаче, намалява данъчната ставка още като Цезар на Галия. Напук на разпоредбите на старшия император Констанций II, Юлиян намаля данъците в Галия цели 8 пъти! Като неговите данъчни облекчения се отнасят за всички съсловия! Това позволява на икономиката на Галия да преживее разцвет, а Юлиян използвайки доброто разположение към себе си от страна на местните, успява да организира достатъчно добра макар и малка армия, с която изтиква германците оттатък Рейн и печели няколко важни военни победи, осигуряващи мир в опустошената преди това от данъци и нахлуващи германски племена провинция на империята. За това и чувствайки се достатъчно силен той се противопоставя на заповед на Констанций II да предаде за разпореждане на императора на изток галската си армия. Само дни след това е обявен за император и потегля на изток за сблъсък с армията на Констанций II. Последния обаче умира и Юлиян е обявен за император на цялата империя.
Една от първите му задачи е да съкрати огромния персонал и администрация на императорския двор. Следват и определени данъчни реформи, като изпробвания от него механизъм в Галия.
Той иска да разшири данъчната основа, чрез премахване на някои от данъчните облекчения, които много групи особено по-заможните ползвали и които са били предоставени от предишните императори. Въпреки, че маха данъчните облекчения за някой групи, като цяло данъчната тежест в империята е намалено, а намалението на администрацията и следващите я корупция и злоупотреби позволяват на Юлиян да стабилизира държавата финансово и империята да преживее един разцвет на търговията и занаятите.
Пазар, щанд със зеле, чесън, праз и лук
|
Залезът [re: Jay Gould]
