|
За съжаление, Пертинакс е едно изключение. Императорите продължи политиката на все по-тежки данъци, събирани сега главно от богатите. Войната срещу богатството не се дължи просто на чисто данъчни изисквания, но е също част от съзнание политика на унищожение на сенаторската класа. Все по-често императорите смятали, че армията е единственият източник на власт и те съсредоточавали усилията си върху поддържането на армията, на всяка цена, с цената на всякакви разходи.
Римски пехотинец оправя снаряжението си
Тъй като частното богатство на империята постепенно се конфискува, или облага с данъци, парите са прогонени и скрити, а икономическият растеж се забавя значително, за сметка на все по-растящите държавни разходи. Освен това, след като богатите вече не са в състояние да плащат сметките на държавата, тежестта неумолимо ще падне и върху по-бедните граждани, така, че средната класа гръбнака на всяка държава и инструмента на икономиката и нейното движение напред изпитвала все повече трудности.
държавата остават високи. Граници на Рим са били както винаги под непрекъснат натиск от германски племена от севера, от персите на изток, но този път зад тази харчеща все повече пари армия не е стояла работеща и силна, огромна икономика както при Август и Антонините, а стояла таква с все по-затихващи функции. С разпадането на парите (Инфлацията) и икономика, нормалната система за данъчно облагане също се провалила!
Това принудило държавата да опитва да набави нужните си ресурси както могат да бъдат намерени.
Храна и едър рогат добитък, например, са били реквизирани директно от земеделските производители. Други производители също така носили "отговорност" и реквизициите станали нещо обичайно. Резултатът, разбира се, е хаос, наречен "стопански тероризъм" В крайна сметка, държавата е принудена да прикрепя ако може и насила хората да продължат да работят в производство. Изход разбира се имало, дори в обезлюдената на места империя, но за съжаление късогледата политика и желанието на всяка цена да се набавят пари за държавата, води до нейния упадък, защото все по-бедното население, все по-трудно може да я издържа.
Резултатът е една система, в която са хората са принудени да работят предвид тяхната месторабота и да останат в същата професия, с малко свободата на движение или промяна на работното място. Земеделските производители са били обвързани със земята, като техните деца също са били задължени да останат селяни. Подобни изисквания са направени за всички други работници, производители и занаятчии. Останалите членове на богатата класа са притиснати в предоставянето на общински услуги, като например събирането на данъци. И ако данъците не стигат точно както държавата изисква те са задължени да изравнят недостатъка от собствения си джоб.
Това е довело до допълнителни усилия как да се скрие каквото и да е богатство, особено сред тези, които все още се откриват начини да станат богати. Често срещано явление станало богати граждани да живеят скромно само и само да не попаднат в полезрението на чиновниците и да не ги накарат да доплащат несъбраните поради кризата данъци. Резултатът е постепенно обезлюдяване на градовете. Хората бягат в провинцията като междувременно и много земя е била изоставена, или попада в ръцете на държавата, чието лошо управление като цяло довежда до още повече спад в производството. Реално се очертава следната ситуация в Империята;
Чиновниците придобиват все по-голяма власт, броят им расте и те се нуждаят от все повече пари за да се издържат, като единствен начин да си ги набавят е качване на данъците, което пък води до още по-голяма стагнация и упадък в икономиката. Повишения брой администрация увеличава и без това все по-широко ширещата се корупция, която пък поражда беззаконие и своеволия, които допълнително стагнират икономиката още повече. От един момент нататък богат е можело да станеш само ако си на чиновническа длъжност с много кражби, като всички други професии са били сведени до обслужващ персонал на тази класа. Свободното предприемачество западало от година на година, а несигурността карала и последните пари да се укрият от своеволията, корупцията и все по-високите данъци. Всичко това води до циклични кризи, било с добива на зърно (Все по малко хора са имали желание да се занимават със земеделие), било с други стоки. Станало безсмислено да се занимаваш с какъв да е бизнес при условие, че чиновниците така и така ще получат ползата от него, а само разходите и труда оставали за предприемача, занаятчията или селянина.
Дългата гражданска война (235 – 284) на различни претенденти за престола само влошавала положението, а варварите съзиращи икономическата, финансова и военна слабост на империята (Войниците започнали да получават нередовно заплатите си), атакували с все по-силна настойчивост границите увеличавайки хаоса. Често провинциите в опит да се защитят било от варвари, било от бирници се отцепвали почти напълно от централната власт или обявявали един или друг претендент за престола.
Император Диоклециан, реформи
До края на трети век, Рим ясно е достигнал криза. Държавата вече не може да получи достатъчно средства, дори и чрез принуда и насилие и е принудена да разчита във все по-голяма степен на понижаване на качеството на парите и инфлацията за повишаване на приходите. По времето на Клавдий II Готски (268-270 от н.е.) съдържание на сребро на денария е намалял до само .02%. В резултат на това, цените скочат до небето цени. Инфлацията стигнала 15 000% в трети век. Накрая, самото оцеляване на държавата било под въпрос. В този момент император Диоклециан (284-305 г.) пристъпва към действия. Той се опитва да спре инфлацията с много по-обширна система за контрол върху цените върху всички услуги и стоки. Тези мерки са били оправдани от убеждението на Диоклециан, че инфлацията се дължи главно на спекулации и презапасяване, а не девалвация на парите и на хаоса и беззаконието в държавата.
Били определени твърди цени на над 1000 вида стоки!
Не само зърно, но дори дрехи, обувки, керамика, парфюми, роби и робини, дори пурпурни наметала (Въпреки, че такова е носел само императора и се е давало само с негово разрешение), всичко имало цени определени от държавата. Икономическото безумие стигнало до там, че чиновниците на императора определили и минимална и максимални заплати важещи за цялата империя!
Което е пълен абсурд предвид на това, че цените в Париж се различават от тези в Лондон, Рим, Антиохия и другаде, най-малко заради пътя който е необходимо да измине една стока или заради различния стандарт на живот в огромната империя, дори в два сравнително близо разположени един до друг града. Посещенията при бръснар например се плащали навсякъде по определени от чиновниците цени, като имало една тарифа за бръснене и една за подстригване. Това важало за почти всички професии.
Независимо от факта, че смъртното наказание се прилагало за нарушения на ценовия контрол, той е пълен провал. Лактанций, съвременник на Диоклециан, ни казва, че много кръв се хвърля над "малки и евтини продукти", а стоките са изчезват от продажба. След смъртта на Диоклециан закона е изоставен, но администрацията създадена да следи за спазването му остава.
Други реформи на Диоклециан, обаче са били по-успешни. Крайъгълният камък на икономическата политика Диоклециан е да се превърне съществуващата данъчна система в редовна такава. Тъй като парите са безполезни поради инфлацията, новата система се основава на събирането на данъци под формата на стоки и услуги, но узаконени в бюджет, така че държавата знае точно какво е необходимо, а данъкоплатците да знаят точно колко да платят.
Внимателни изчисления са направени за това точно колко зърно, зехтин, плат, оръжия или други стоки, са необходими за поддържане на един единствен римски войник. По този начин са изчислени от каква общата сума на стоките и услуги, държавата ще има нужда през дадена година. Това изисква масивно преброяване на населението, не само на хората, но на ресурсите, особено земеделската земя. Земя е била степенувана според производителността. Както Лактанций казва: "Нивите бяха отмерени буца по буца, лози и дървета са преброени, всякакъв вид животни е регистриран и се посочва, налозите са върху всеки член на населението."
Изчислени с точност, сега е възможно да има реален бюджет и данъчна система, базирана изцяло на действителни стоки и услуги. Всичко това обаче иска още по-голяма администрация.
Въпреки че една армията при движението си все още може да изземва стоки или услуги, когато е необходимо, общият резултат от реформите на Диоклециан е като цяло положителен поне малко. Данъкоплатците поне знаят предварително какво са задължени да плащат. Също така, данъчната тежест е по-широко разпространена, а не просто падение на късмета или приумица на някой чиновник от администрацията, като по този начин намаляване на тежестта за много римляни.
За да се поддържа тази система, хората са свързани с тяхната земя, домове и работни места. Работниците са организирани в гилдии и бизнес корпорации, наричани колегии. Всичко това обаче е временна мярка и с течение на времето само още повече утежнява положението по ред причини.
Главните са:
1. За да се поддържа тази система на тотален контрол над всичко и всеки бизнес, работа и доход в империята, администрацията още повече се разраства, което кара държавата постоянно да качва данъците.
2. Затвърждаване на практиката богатите граждани да се вкарват насила в управлението на градовете и провинциите, като недостатъка от несъбрани данъци се внася от личните им средства. Това води до скриване на капитали или изнасянето на най-богатите извън градовете, където те се укрепват в латифундии в който се произвежда всичко необходимо за собствени нужди, далеч от централната власт, а по-бедните граждани и селяни търсейки покровител, често доброволно се лишавали от свободата си или земята си само и само да имат патрон който да ги защити в случай на своеволия. Всичко това води до постепенното намаление на населението на градовете и западане на занаятите и търговията (много производства се изнесли в провинцията, там обаче пазарът не бил така голям, както в големия град и за това те често се задоволявали само с местните потребности и пазар което води до упадък, а от там до безработица).
3. Закрепостяването на професиите – Синът на грънчаря може да е неумел грънчар, синът на селянина може да е неумел селянин, както и синът на ковача може да е такъв. Те обаче дори да не искат нямат право да се занимават с друго, освен ако не подкупят някой чиновник, което води до голям упадък на всички занаяти в империята и нейната още по-голяма неконкурентноспособност на продукцията и.
Диоклециян прави опит за финансова реформа пуска нови пари в 286 г. Пусната е нова златна монета, но опита да се спре инфлацията не успява по причина, че още със сеченето на първите монети съдържанието на злато в тях не отговаря на официално обявеното. Дори обаче така новите златни и сребърни монети бързо изчезнали от пазара, а на него останали само нископробни монети.
Реформите на Доклециан обаче, слагат основа на всеобхватно данъчно облагане в цялата империя, като само в град Рим и придадените към него някой южни области на Италия остават освободени от данъци.
http://borsi.blog.bg/history/2010/04/18/kak-biudjetniia-deficit-ubi-dreven-rim-razcvet-i-zalez.530837
|
Държавния социализъм [re: Jay Gould]
