За повечето от българските историци и археолози не представляват никакъв или почти никакъв интерес:

1) Виленберг-Вйелбаркската култура.

2) Културата на Сънтана де Муреш – Черняхово.

3) “Епохата на римското владичество в нашите земи”. Това е шест и половина в. период от края на І-ви век пр. Хр. до 681 г. (г. на основаване на бълг. държ.) Счита се, че коренното население е или измряло, или отвлечено в робство. Малцината, останали от него са се претопили напълно сред “римляните”, т. е. романизирали. Същото и за местното население отвъд Дунав, населяващо римската провинция Дакия???!!! Обстоятелството, че от 15 “византийски” (т. е. източно-римски) императори, управлявали източната империя от Константин Велики (306-324) до Юстин (565-578), 12 произхождат от нашите земи. Останалите трима също не са римляни, още по-малко гърци. Теодосий І (379-394) и Аркадий (395-408) са испанци, Зено (474-491) е исавриец, т. е. вътрешна Мала Азия, днешна Югоизточна Анадола. Историците тълкуват това като доказателство за претопяването на местното “неизмряло и непродадено в робство” население!?!?!? И че някои от тези императори не само не знаят да пишат, но и да говорят на по това време официалния за империята латински език, а само на своя роден “илирийски” език, за тях е без начение!!!

4) По територията на Първото българско царство повече от 3 (Три) века преди основаването му са съществували и действували над 800 християнски храма. Това са известните до сега на науката. Това е без значение и за БПЦ (Българска православна църква).

5) В мартиролозите на християнската църква са запазени и до сега имената на много десетки мъченици, гонени заради убежденията им от римската държавна власт – а и не само от нея.

6) Апостол Павел създава именно в нашите земи най-устойчивата християнска църковна организация, позната в древността, с гъстота на своите общини, каквато в останалата част от Европа ще бъде регистрирана едва през второто християнско хилядолетие.

Краткият преглед на обстоятелствата, свързани с възникването на Виленберг-Вйелбаркската култура и културата на Сънтана де Муреш – Черняхово показва: 1) Тяхната най-тясна връзка. 2) Пълната липса на връзка по посоките запад, север и изток. 3) Връзка с културата създадена в района на Черно море и до средна Мала Азия. 4) Връзка с хилядолетната българска култура. 5) Посоката на влияние е от юг на север поради: Безспорните датировки на Началото на желязната епоха в Средна и Северна Европа, погребалните обреди с изгаряне на труповете и полагането им в урни (със специфична форма), издигане на земни насипи над гробовете. 6) Това влияние е донесено в Централна, Западна, Северна, Източна европа от преселници от Югоизточна Европа и Мала Азия, където същите производствени техники и погребални обичаи могат да се проследят от столетия до няколко хилядолетия назад. Спорни са само как така подобни техники и обряди се появяват “внезапно” на хиляди километри от тяхната родина и причините поради, които това се е случило.

Малко за езикът на който е говорило местното население.

Ако се вярва на руските изследователи това е “праславянски” и “праруски” език. Намерените надписи се разчитат защото намират понятни на руснаци думички. Това е достатъчно за тях езикът да е “праславянски” или “праруски”. Какво означава това ли ??? Въобще не разчитайте на обяснения. Никой не мисли и да Ви се обяснява. Досущ като еволюционната теория на Дарвин (и Маркс). Количествените изменения преминават в качествени. Рибата хвръква, маймуната слиза от дървото, изправя се и се превръща в човек. За колко години става това превъплощение??? Къде са междинните преходни типове??? Понеже стана дума за език въпросът е не само за колко време става изменението на тяхната фонетика и граматика, но и къде са междинните форми. Украински и белоруски езици? Помашки език?? Македонски (респ. Новомакедонски) език??? Румънски език???? Новогръцки език, който от всички гръцки наречия съдържа най-много следи от езика на пеласгите, считани за остатъци от автохонното население????? При всички тези езици се вижда неменливата канава на граматиката, която ги отличава от граматиката на цялото “славянско семейство”. Същото се отнася и за фонетиката. Пределно ясно е за неспециалист, че полският и руският езици не произлизат от този език, от който е произлязъл българският и да речем румънският и албанският. Глаголицата и кирилицата следват, непосредствено, една стара, много стара писмена традиция, отвеждаща ни пет хилядолетия назад. Това вече не може да се отрича. Освен от определени кръгове, застъпващи интереси, нямащи нищо общо с науката, нито с истината. Последното свидетелство запазено в оригинален ръкопис на неговия автор и публикувано в най-авторитетната сбирка от текстове на църковните отци, известна като Patrologra cursus completus, Seria latina, Tomus 65.

Не можем да отминем най-съществения въпрос.

КАКВО СТАВА С НОСИТЕЛИТЕ НА КУЛТУРАТА СЪНТАНА ДЕ МУРЕШ – ЧЕРНЯХОВ ???

Къде изчезва през VІІ-ми век този многоброен народ с висока материална, духовна, художествена, аграрна култура. Без да остави каквито и да е следи от съответната култура у населението което заема неговата територия през VІІІ в. И чак два века по-късно трябва да открива на ново всичко от плуга и воденичните камъни до грънчарското колело ??? Другите художествени техники златарство, стъкларство ще се практикуват само от “прихожие” чужденци ???

Германската и австрийската историография създават в техните кабинети нелепата и абсурдна теория за “Великото преселение на народите”, според която “скандинавските готи-германци” дошли от о-в Скандза и заселили се в Северното Причерноморие, под влияние на някакви хунски племена – за които дълго време се налага в науката невярното твърдение, че дошли от Далечния Изток – започват през ІV в. Да се придвиждат на запади югозапад, населяват Балканския п-в (преди това напълно обезнаселен !!! ) и Средна Европа (също дотогава обезнаселена !!!). След това завладяват Римската империя, като по такъв начин стават нейни “законни” наследници, а германските императори си прикачат титлата Император на Свещената римска империя. След което, тези Готи изчезват безследно. Следва първият Райх. После ... Върху същата глинена почва се изгражда доктрината за Святая Русь – наследила Византия, като приела от нея и разпространила след останалите славяни Христовото Слово.

Че при така наречените Готи не се касае за никакви германски племена, доказват не само истор. извори, отричащи вякаква връзка на този народ с етн. Германци. Доказват го и арх. изследвания и изсл върху писмените паметници, разчетени през последните десетилетия. Те от своя страна доказват, че езикът на населението от Югоизточна и Южна Европа не е езикът говорен нито от руските, нито от полските, нито от следноевропейските народи, на които тенденциозно се дава общото име “славяни”, с което поне до края на първото хилядолетие никой от тези народи не се споменава в нито един писмен извор.

Кои са тогава славяните от гръцките исторически извори, за които там се твърди, че през VІ и VІІ вв извършват заедно с други народи многобройни нападения срещу ИРИ, която заливат като море ???

Според съвр. историци, тръгнали от Закарпатието, полското Полесие (най-слабо населената част на Европа до ден днешен и не оставили и един артефакт) в походите си те не само достигат до най-южната част на полуострова, Пелопонес, но се заселват там и ОСТАВЯТ КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СВОЕТО ВРЕМЕННО ПРИСЪСТВИЕ НАД 3000 ТОПОНИМА. Тези топоними са педантично регистрирани от Макс Фасмер – най-бележития представител на германската славистика през втората четвърт на миналия век. Този тъй бележит учен, съчетаващ в трудовете си достиженията на руската и германска славистика и автор на “досега ненадминатия” етимологичен речник на руския език, в труда си върху “славянските” топоними в Гърция не само не отговаря на някои от главните въпроси относно етимологията на тези топоними, но и изобщо не ги поставя.

Първият от тези въпроси е: Защо голяма част от “славянските” топоними не могат да се изговорят не само от всички останали “славянски” народи, но и от местното гръцко население ???????

Вторият от тези въпроси е: Защо нито един от тези “славянски” топоними не може да се напише правилно със съответната азбука.

Например:
Балъджа, Белъш, Бездън, Бъзово, Бърдник, Вълчица, Върбище, Дъжница, Дървен, Жужъл, Забърдо, Кръстен, Къщици, Мръчко, Стръково, Стръмен, Сърбица, Трън, Тръстеник, Търново, Църква, Църквище, Чърнеш, Чърница ...

Много от топонимите са свързани с названия на растения, за които останалите “славяни” не знаят такива имена и дори не познават съответните растения – за пример само: Черница, Бъз, Чимшир, Бръшлян.

Известният гръцки славист Федон Малингудис отбелязва, че голям брой от “славянските” топоними в Гърция са “свързани със земеделието, и по-специално с разораването на целините и разработването на земите на мястото на изсечените гори”. Но не отговаря на въпросът: Кога се извършва разораването на тези “необработвани до идването на славяните земи” ??? Такива топоними се откриват в Тесалия, за която е известно, че е житницата на гърците от най-древни времена.

Във връзка със “славянските” топоними в Гърция, Фасмер поставя и друг въпрос, без да може да му даде отговор: Коя е причината за наличието на голям брой топоними по цялата територия на Гърция, свързани с названието на “едно турско-татарско племе, населявало долното течение на Дунав” ??? Такива топоними той открива между населените места чак в Акарнания и Етолия, но и на островите Тасос и Крит. Да не говорим за топонимите на едно известно езеро и връх в Тесалия.

Сред хилядите “славянски” топоними в Гърция, но също и в съседните страни Македония, Албания, Сърби, Румъния и България – не е известен нито един топоним, произхождащ от етнонима “славяни/словени”. Още по-характерното е че при извършени разкопки в места с най-голяма концентрация на “славянски” топоними, не са открити никакви следи от славяскто население през VІІ-ІХ в. и характерната за това население керамика. Историческите извори скромно отбелязват, че през тези места са преминавали по това време отряди на славяни и други племена, често споменавани поименно – идвали са и са се връщали обратно зад Дунав. И ОСТАВЯЛИ САМО ТОПОНИМИТЕ СИ ???!!!???!!!

Днес знаем, че един език има лексика и граматика. Франц Миклошич (най-голям познавач на славянските езици и тяхната граматика, автор на единственната до сега Сравнителна граматика на славянските езици, многократно преиздавана до ден днешен) в изследване от 1862 г. върху славянските елементи в румънския език, оборва широко разпространеното схващане, че при идването на римляните в Дакия те заварват страната безлюдна и нейното население било напълно романизирано, а от езика му не са останали следи. Дакия е населена по-късно със “славяни”. Лексиката на този език била заменена със “славянска”. Граматиката на този “славянски” език прилича единствено на българския. Официален език до края на ХVІІІ в. в Румъния е българския. Цялата църковна книжнина е написана на български ез. Лексиката и граматиката на завареното и новозаселилото се население е ... една и съща !!!

Според германските и австрийските учени “славянския” език е беден и примитивен. Оставените над 3000 топонима говорят за точно обратното. За сравнение от езика на германците през VІ в истор. извори не са запазили нито една дума. Единственният извор “Сребърната библия на Вулфила” е фалшификат от VІІІ в, а още по-вероятно от ХVІІ в.

Обобщение:

Централната и северната част на Балканския п-в, отвъддунавските земи до Карпатите и северното черноморско крайбрежие е било обитавано от еднородно и едноезично население, което античните автори наричат с различни сборни имена и предимно траки и скити, като последното название се дава на северните племена заедно с названието сармати, а като синоним на траки в най-древната епоха се употребява названието хети или по немски хетити, заместено през римската епоха с названието гети, а от края на второт десетилетие на ІІІ в. сл. Хр – с названието готи. Всички антични историци считат гети (хети) = готи.

Т. н. “Римска епоха” от нашата история не се изчерпва с политическа и военна активност на местното население. Това е един от най-блестящите периоди на духовна, литературна, художествена култура. Тези въпроси се манипулират още по-ожесточено и зловещо от фалшификаторите-историографи в течение на повече от едно и половина хилядолетие. Останките на само 800 храма, при това на територията на Първо Българско царство, са достатъчни да осъзнаем мащабът на нашето развитие. За унищожаването на тези молитвени домове, на обвинената в ерес църква на префектура Илирик се съчиняват най-нелепите истории, които могат да се измислят. Разрушили ги готите, хуните, аварите, българите и дори “славяните”, които при своето “нашествие” са разграждали камък по камък и тухла по тухла огромните масивни сгради. Фалшификаторите (от най-висшите църковни кръгове) не са се посвенили да манипулират даже Светото писание. Един от най-главните паметници на ранното християнство у нас, книгата Пастирът, написана от първия Филипополски митрополит, Ерм, ръкоположен от апостол Павел (съставяла до V в неделима част от Светото писание) ще бъде унищожена във всички нейни преписи. Забравен ще бъде само един неин коптски превод, случайно запазен в Египет. През ХІХ в преведена на латински език, преди няколко десетилетия на френски, немски, неотдавна и на български. Раннохристиянските църкви по нашите земи са били разрушени през VІ в.

Всичко обаче бледнее пред пред значението на един друг величествен паметник, надживял всички превратности и капризи на вековете и достигнал чак до съвр. епоха, която също ще надживее. Това е т. н. “славянски” превод на Библията, изпълнен (или най-малкото основно редактиран) от Урфил. Учителят на гетите.

Не “немската Вулфилова Библия” (препис, от която “бил пазен в един германски манастир, за да се появи невредим 12 века по-късно”), а гетският на Урфил, учителя на Гетите се използува последователно и непрекъснато при богослужението на “еретиците-ариани” в централната (и западната) част на Балканския п-в през цялото ранно средновековие. Узаконен през ІХ в със застъпничеството на християнските равноапостоли св. св. Кирил и Методий, цариградския патриарх Фотий, папа Адриан ІІ.