|
Филип IV - Борба с папата. Авиньонският плен на папите
В първите години на своя понтификат Бонифаций се отнасял дружелюбно към френския крал, но скоро по чисто фискални причини те се скарали. През есента на 1296 г. Бонифаций издал була (clericis laicos), категорично забраняваща на духовенството да дава средства на миряните, а на миряните –да искат такива средства от духовенството без специалното позволение на римската църква. Филип, вечно нуждаещ се от пари, видял в това голяма загуба за своите фискални интереси и пряко противодействие на господстващата при Парижкия двор доктрина, главния привърженик на която, Гийом дьо Ногаре, проповядвал, че духовенството е длъжно да помага с пари на своята страна.
В отговор на булата Филип Хубави забранил изнасянето от Франция на злато и сребро; Папата по този начин бил лишен от сериозно перо в бюджета си. Обстоятелствата били на страната на френския крал — и Папата отстъпил: издал нова була, анулираща предишната, и даже в знак на особено благоволение канонизирал покойния дядо на краля, Луи IX.
Тази отстъпчивост не довела обаче до траен мир с Филип, който искал продължаване на конфликта: блазнело го богатството на френската църква. Неговите съветници, особено Ногаре и Пиер Дюбоа, го съветвали да изземе от църковната юрисдикция цели категории углавни дела. През 1300 г. отношенията между Рим и Франция още повече се изострили. Епископ Памиерски (Бернар Сесети), изпратен от Бонифаций при Филип като специален легат, се държал твърде дръзко: той бил представител на онази партия в Лангедок, която ненавиждала северните французи. Кралят започнал против него съдебен процес и поискал Папата да го лиши от духовен сан; обвинявал го не само в оскърбление на краля, но и в измяна и други престъпления.
Папата (през декември 1301 г.) на свой ред обвинил краля в посегателство на духовната власт и го призовал в своя съд. В същото време отправил на краля була (Ausculta fili), в която подчертавал силата на папската власт и предимството ѝ (без изключение) над всяка светска власт. Кралят (според преданието изгаряйки булата) свикал през април 1302 г. Генералните щати (първите във френската история). Дворяните и представителите на различни градове изразили безусловно съпричастие към кралската политика, а духовните лица се обърнали към Папата да им позволи да не ходят в Рим, където се подготвял събор против Филип. Бонифаций не се съгласил, но духовниците все пак не отишли в Рим, тъй като кралят категорично им забранил.
На събора, който се състоял през есента на 1302 г., в булата Unam sanctam Бонифаций отново потвърдил своето мнение за превъзходството на духовната власт над светската, «духовния меч» над «светския». В 1303 г. Бонифаций освободил част от подвластните на Филип земи от васална клетва, а кралят в отговор свикал събрание на висшите духовни лица и светски барони, пред които Ногаре обвинил Бонифаций във всевъзможни злодейства.
Скоро след това Ногаре с неголяма свита отишъл в Италия, за да арестува Папата, който имал там смъртни врагове, улесняващи задачата на френския агент. Папата отишъл в Аняни, не знаейки, че жителите на този град са готови да му изменят. Ногаре и неговите спътници свободно влезли в града, проникнали в двореца и се държали изключително грубо (има даже версия за шамар ударен на Папата). След два дни настроението на жителите на Аняни се изменило и те освободили Папата. Няколко дни по-късно Бонифаций умира, а след 10 месеца умира и приемникът му, Бенедикт XI. Тъй като тази смърт била много удобна за френския крал, то мълвата я приписва на отрова.
Новият папа (французинът) Климент V, избран през 1304 г. (след деветмесечна избирателна борба), пренася своята резиденция в Авиньон, намиращ се не във властта, но под непосредственото влияние на френския двор. Така, превръщайки папата в свое оръдие, Филип се заел да осъществи заветната си мечта - да се разправи с Ордена на Тамплиерите.
Разгром на тамплиерите
Според легендите Филип IV отдавна искал да сложи ръка на Ордена на Тамплиерите, притежаващ голямо богатство. От името на папа Климент V (но в действителност по заповед на френския крал) били разпратени запечатани писма из цяла Европа, които трябвало да бъдат отворени на 13 октомври 1307 г. Сутринта на 13 октомври, петък, писмата били отворени едновременно. В тях папата обвинявал рицарите тамплиери в ерес и най-различни богохулни злодеяния и нареждал тяхното арестуване. Почти навсякъде в Европа са били задържани тамплиери. Започва процес срещу тях, воден както от светските власти, така и от Инквизицията. При ужасяващи мъчения тамплиерите се признават за виновни почти по всички точки на обвиненията. Процесът продължава няколко години, като Климент V пробва слабо да защити ордена, но без особен успех. Съдът осъжда голяма част от членовете на ордена на смърт чрез изгаряне. Не бил пощаден дори Великият Магистър на Тамплиерите Жак дьо Моле, който бил кръстник на дъщерята на Филип Хубави - той умира на кладата в Париж през 1314 г.
През 1312 г. на събора във френския град Виен (днес в департамент Изер) папата официално разпуска ордена. От достигналите до днес средновековни извори не може да бъде доказано категорично, че Филип IV завладява имуществото на тамплиерите. Доказателства има само за трансфер на средства към ордена на йоанитите.
Ясно става, че тамплиерите са били под закрилата на папски Рим, те са били опора и оръжие на папата. В борбата с папата за независимост от Рим кралят е трябвало да се разправи с последната крепост на папизма - Ордена.
Редактирано от Zmeat на 04.08.09 10:29.
|
Тамплиерите - истината. Тайните на Ватикана
Тамплиерите - истината. Тайните на Ватикана
