с раzпространението на старобългарската книжнина се полу4ава българиzация и се появяват многобройните славяни,говоре6ти на старобългарски.

Никаква българизация не се получава. Старобългарски, старославянски или славянски език са различни имена на едн и същи език. На този език са написани книгите на Кирил и Методий, на него са говорили Борис, Симеон и т.н. Никой не е доказал, че има каквито и влияния в него от хипотетичния език на "прабългарите".

Обяснението е много просто, ако приемеш, че българския народ не е изключителен и че историята не е центрирана около България.
Славянския език е възнкнал като един малко по-изчепен диалект около Братислава и се разпространил след 500 г. благодарение на факта, че е използван за lingua franca от Аварския хаганат- държава на територията на сегашните Унгария, Словакия, Сърбия. Аварите, българите и други конни народи а се превърнали в управляващи касти и бързо са научили същия славянски език.
Т. нар. "основаване на България" не е нищо повече от разширение на аварския хаганат на територията на Ромейската империя- с единствента разлика, че с мениджмънта са се занимавали българите, като по опитни в отношенията с КОнстантинопол, а не аварите. Впрочем, българите не се оказали особено успешни мениджъри и стотина години по-късно от Панония изпратили "аварина" Крум, който бул обявен за хаган (аварска титла, неизползвана от българите около Плиска) който набързо стегнал редиците.

От тази история се вижда, че за никаква българизация не може да става дума. Десетината хиляди конници на Аспарух вероятно се имали собствен, неизвестен за нас език. Но "панонския българин" Крум- интегриран в аварския хаганат, вероятно е знаел само "славянски". Това обяснява лесната славянизация на дъжавата отгоре при приемане на християнството и триенето със "старите българи" завършило с пълното им елиминиране.

Реално българите на юг от Дунав са били само малка част от всички българи. Десетина хиляди дошли с Аспарух и вероятно 50-10 хиляди, заселили се бавно в следващите 100 години. Основната част от този етнос се е разселила на запад към Словакия и там се е славянизирала (т.е. приела езика на аварския хаганат). С Крумовата династия остатъците от прабългарски език в североизточна България се премахват отгоре и отвътре. Няма надписи от Крум насам на неразбираемия прабъларски език, всички са на гръцки. Маламир, Звиница и т.н. имена също показват кой е бил родния език на тези хора.