Трябваше ли да спрем малките блокове на АЕЦ Козлодуй? Поне два трябваше да спрем, иначе можеше и да не ни приемат в Европейския съюз. За другите два май се престарахме (както винаги), можеше да ги спасим.
Плюсовете от членството ни е ЕС започват вече да се усещат. Като разбраха, че грабим европейските пари ни погнаха яко. Няма да ни оставят на мира, защото ние явно не можем да се справим. Много ще е трудно, но е неизбежно. Ставаме част от Европа.
Трябваше ли да пращаме военни контингенти по света? Ами трябва, още повече, че там отиват само доброволци. И се натискат да отидат, използват се връзки, за да попаднат в списъка. Трябва да се докараме на западняците. И да не ни е срам за това.
Трябва ли да допускаме американски военни бази у нас? Трябва, където има американци – това е добре за държавата. Преди години бях в Япония. Деца ме преследваха по улиците, докосваха ме приятелски и се смееха: «Ей, американо». Обичат Америка, забравили са за Хирошима и Нагазаки. Знаят – Америка, това е добре.
Печелим или губим, че съкратихме драстично армията си? Само печелим, ние сме членове на НАТО. Те ще ни пазят.
Финално – трябва ли да се срамуваме, че отново се кланяме на чужди господари? Не трябва, винаги сме били такива, нищо ново под слънцето. Трябва да целуваме ръка и да се молим за туйцък-онуйцък. Сами не можем нищо да направим. А онези бавно, но сигурно ни приобщават, много постигнахме вече.
За нас е много по-добре да нямаме независимост, ние с нея не знаем какво да правим. Нека други да мислят за нас. Нека сме разграден двор и да можем да минаваме при съседите свободно.
Нахвърлях много теми, само ги маркирам. Мога да защитя всяка от позициите си, но се иска много труд. Но мога.
|