Някои говорят, че едно робство (съветското) се било сменило с друго – на европейския съюз. Това са пълни глупости.
Сега България е демократична държава, всеки е свободен да напише или прочете всичко, да изкаже каквото си иска мнение (по-рано пращаха за един виц в затвора). Ако желае, може даже да гласува, свободно. А ако всички са маскари и няма за кого да гласува, може да направи собствена партия.
Всички пътуват където си поискат. Могат да учат по света. По-рано ако поискаш да отидеш на екскурзия до Гърция например, ти проверяваха родословието до 10-то коляно. И накрая не те пускаха. Сега минаваш границата само с лична карта. Почти всичките ми приятели летуват в Гърция или Турция. Може и на остров Бали.
Днес можеш да отидеш да работиш където си поискаш по света. Можеш да си сменяш и местожителството в България. По-рано не можеше. Студенти от провинцията идаваха в София не толкова да се учат, а основно – да могат да се оженят за софиянка (софиянец), за да получат жителство. И грозните софиянки вървяха много добре на пазара.
Днес магазините ни са препълнени с всякакви стоки, няма никаква разлика между български и американски мол. А навремето се чакаше цял месец за цветен телевизор. Цял месец, ама плътно - денонощно. Цялото семейство се редеше на опашката, сменяха се на 3-4 часа, бащи, майки, деца, баби, денем и нощем. На няколко часа се правеше проверка – ако даден номер нямаше представител на опашката, зачеркваха го решително. След 700-800 часово нерпекъснато чакане можеше даже да отнесеш вкъщи нов телевизор, ако стигнат до теб.
Чакаше се десетилетие за един Москвич или Лада. Днес всички карат истински коли. Е, повечето са втора употреба, но и това не е малко. И моята е такава, но вече 4 години наливам само бензин и масло.
Месото беше само кокали, сланина и четина, с огромни опашки. Портокали и банани се появяваха само за Нова година, също с огромни опашки. Имаше кални, криви домати и краставици. Мръсни петнясали ябълки и круши. В зората на Комунизма у нас е нямало през дълги периоди олио, захар, червен пипер, масло... С купони се се купували даже хляб, сапун, оцет...
Тогава трябваше да се чака десетина години да дойде при нас някой филм, награден на световни фестивали. Днес хитовете на Холивуд пристигат у нас (благодарение на пиратство, разбира се) преди да е минала премиерата им в Щатите.
Не можеше да се вкара през границата една плоча с “упадъчна” музика. Стоунс, Бийтълс, Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд, Куийн, Доорс, Крийм и т.н. и т.н. се разпространяваха само апокрифно. Нищо подобно не се издаваше у нас, включително и съвсем безобидните песни на Бийтълс, дето само за любов се пееше (но имаше и рокове, а това беше «упадъчна музика»). Китаристите с китари в ръце се мъчеха по цяла нощ да чуят по “Лакса” (на средни вълни) някой новоизлязъл хит.
За политика не можеше даже да се отвори дума. Помня как моите родители стояха до късно през нощта и се опитваха да чуят нещо по ББС, Свободна Европа или друга «черна станция», но всичко се заглушаваше. А днес се оказа, че прочутите български журналисти по тези радиостанции, всички до един са били агенти на Държавна сигурност. Не, в България няма нищо истинско, всичко проваляме.
Бяха забранени за издаване и четене много световноизвестни автори и книги. Бяха забранени и много художници (например Салвадор Дали). За четене на «Архипелаг ГУЛАГ» можеше да отидеш в затвора.
Тук пропускам чудовищните злодеяния на комунистите, които са натикали в лагери или избили стотици хиляди българи.
Днес това всичкото го няма.