Предполагам, че Самуил е имал по-силни позиции в Западните земи, където е управлявал като комит още баща му. Макар че за този период имаме сведения както за интригите и междуособиците във Византия, така дори и сед самия род на комитопулите, е твърде вероятно да е имало и други велемощни боляри, които да са претендирали за короната. Тъй че Западът бил по-несигурен за сторица на България, но по-сигурен за столица на Самуил. А както се вижда и Василий ІІ първо се разправил с претендентите за трона му във Византия, пък после взел да мисли за бълг. земи.
Друго важно нещо е, че Василий се сближил с русите и те можели пак да ударят от север. Даже княз Владимир постигнал това, което цар Роман с Арон и Самуил не успели - да се сродят с Василий. Това разбира се е по-скоро белег за близки отношения, отколкото гаранция - защото ваджарите макар сродени с Гаврил Радомир помогтали на Василий ІІ.

Тъй че решението е по принцип погрешно, но с оглед конкретните обстоятелства - правилно.

____________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите