Вътрешната опозиция съзира в политиката на княз Борис опасност за България, в близко бъдеще да бъде завладяна от световните центрове на християнството Рим или Константинопол със съдействие на християнското духовенство. Тогава стария и болен княз, вероятно не напълно доброволно бива изпратен в манастир и през 889 год. на престола се възкача първородният му син Владимир Хръсате (889 - 893 год.). Една хипотеза, че охридският регент на малолетния Борис кавхан Исбул е успял да се сроди с рода Дуло, като е омъжил за него дъщеря или родственица, звучи напълно правдоподобно и в такъв случай Владимир и неговата дъщеря Олга /Болга, Велика, също идва от Билиг/ ще се окажат свързани кръвно и политически с рода на Билиг. По-важно е, че тогава българите извършват най-значимата си духовна крачка в историята, обявяват собствена християнска вяра, идейно консолидираща не само Дунавска България, но и целия скитски свят.Тази новопрокламирана вяра запазва принадлежност към основните християнски ценности, но прави някои заемки от традиционни зороастрийски и дори от тангристки възгледи. За християнски са провъзгласени свещения за българите знак IYI, кръговете върху кръста, образите на луната, слънцето и звездите, както и безсмъртната птица на мъдростта Гарван, които виждаме изобразени върху царския кръст от Североизточна България. С този грандиозен политически ход Владимир Хръсате се издига като всепризнат лидер не само на Дунавска България, но и на цяла Скития, където продължава разпада на езичеството и експанзията на световните книжовни религии. По сведения на Мавро Орбини в издадената през 1601 година “Царството на славяните”, Владимир Хръсате е титулуван с най-висшата императорска титла “хаган”, там пише също: “Този Хрис българите наричат Крекугл.”, т.е. Гарван /Според речника на Н. Геров “крькавец” някога е означавало “гарван” на български език/. В християнската религия на Гарвана по всяка вероятност намира отражение и традиционната готска /гетска, тракийска/ арианска традиция по нашите земи, столицата на готите се е намирала край днешния град Свищов, там през 4 век епископ Улфила превежда библията на готски език. Готската молитва “Отче наш” е започвала “Atta unser.....”. Има сигурни документални сведения, че през 9 век все още съществуват църкви, например в гр. Томи /днешният гр. Констанца в румънска Добруджа/, в които църковната служба се провежда на готски език. Не бива да се забравя, че до налагане на втората хунска династия Дуло /по женска линия/ от кан Баламир (363 - 378 год.), начело на Велика България стои готската династия Амала, чийто последен вихтун в Батавил е Херманрик




архиепископ Теофилакт Охридски (1092 - 1126 год.) заявява самодоволно: “.....и така българският народ бил освободен от скитското заблуждение и познал истинския и най-прав път......”.


Почти по огледален образ се развива съдбата на българите от Волжка България, избрали за своя вяра мюсулманството, друга световна универсална книжовна религия, която обаче не ги предпазва от прииждащите, често пъти едноверски татарски азиатски орди. И тук на най-висше елитарно ниво се прави опит за прокарване собствен идеен път във мюсулманската вяра, обогатен със заемки от дълбоките скитски зороастрийски и тангристки традиции. Около 1150 год. Кул Дауд основава суфистко дервишко братство “Ел Хум” - благоденствие, име с определено зороастрийско звучение /ИЛъ ГъМъ - благо растеж/. Съвсем логично това братство е наречено “Гарван”, неговите членове “гарвани”, а знамето им изобразява гарван върху златен фон. Правоверно и напълно мюсулманско, братството на Гарвана привлича в редовете си най-светлите и достойни исторически личности от Волжка България, някои от тях са начело на духовенството и на държавата в най-тежки дни на изпитание. Обладаващи изключителна интелектуална мощ, “гарваните” стават мъченици в кръвопролитни извън човешките представи битки за спасение на Държавата, проявявайки небивал героизъм, самопожертвователност и несломим български дух.

Mvlti svnt vocati, pavci vero electi