на примитивния атеизъм, пък бил той и в чудесни рими?

Отче наш, който си на небесата;
да се свети името Ти; да дойде царството Ти,
да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята.

Дай ни днес насъщния ни хляб,
и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение; но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.


Цяла една цивилизация се гради на "Отче Наш!"

Ботев талантливо обръща всичко с краката нагоре и не случайно сме на тоя анархистичен и социално безотговорен хал като нация, ако все още сме такава.

Идеята за Бога е идея за Универсалния закон, който господства над света - и живия и неживия. И че има абсолютен нравствен закон, без който няма цивилизовано общество (не прави на другите това, което не искаш да се прави на теб - прости ни дълговете, както и ние прощаваме на своите длъжници)

Казва се Отче НАШ, защото ако хората не споделят една ценностна система, един закон настъпва анархия и беззакония. Законът - всеобщия, Божия е над всичко за да има цивилизация.

Песнопоецът-хъш Ботев зачерква хилядолетия изстрадан философски опит и ни връща обравно в езическото дивачество: "О МОЙ боже!" - така се почва. Ботевото ЕГО е над всичко. ТО е бог! При това, за да няма съмнения, че Неговият Бог е най-най- ама най-най, добавя - Правий боже!
Не Бог определя кой е крив и прав, а човека долу, молещия се определя чий бог е ПРАВ и това на първо место е личния Ботев бог! За да е приемлив, той е разбира се защитника на "онеправданиете" но кой друг, ако не Ботев определя кой е крив и прав и кой онеправдан и неонеправдан?

Сега, когато всеки в едно общество като българското започне сам да си дефинира своя собствен бог, и той разбира се е най-правия има много време да се чака докато се разберат безбожниците чий бог е най-прав и най-най-най-народен. Обикновено без касапски изпълнения не се минава.
Естветено е такава система да дегенирира. Такава система не може да се лекува с ботевата молитва. Нали такива молитви с го докарали до въсторга: "Без Бог, без Цар, без Господар!"

Връщането към система на многобожие и личнобожие е пълно скъсване с цивилизацията - втурване към разгулното егоцентрично дивачество, ако и римите да са сладки на слух.

Я погледни т.н. политически лидери. Всеки си се моли на собствения си бог, във вътршното си джобче, който бог е единствено правия, защитника на онеправданите, така както всеки лидер си го разбира. Зер няма единен стандарт и критерий. Не Бог съди кое е криво и прави, а човечето богосъдник и богохулник съди чий бог е прав и чий крив. Е, ясно, че чуждия е крив, пък неговия е прав.

Т.н. от Ботев бог на Разума е глупотевина. Какви други богове освен бога на разума има? Кое е критерия, що е разумни и що не е рвзумно?

Ами то самота отхвърляне на единен нравствен закон на който се подчиняват хората независимо от социалното си състояние вече е глупост.
Това е нравствен релативизъм - всичко , което аз считам за добро е най-доброто и разумното!

Такава егоистична самоувереност е гарант за сигурно падение. Богохулство. Хъшлашка бабаитчина и нищо повече. При това безотговорна до краен предел. Е, облечена в популистки рими, което я прави още по-коварна и безотговорна.
Удивителна е хъшовската самоувереност на Ботев, че той е човекът, който може да дефинира що е право и криво, кой бог е прав и кой крив, и че Вселенския Бог е божество на глупците.
Това е тупична реакция на проивинциалния бунтар, който малко като попрочел революционна литература, понагълтал се с нови догми (тия на френската рвволюция) и айде-е-е-е неговото богче било най-правото богче.

То не случайно сме на тоя хал.
Зер всички по ботевски любим и мразим.
Най любим да мразим и най мразим да любим.
И от всички богове, нашето популистко богче е най-убавото!

Тъжна история.

Погледнете Сизиф!
Той никога не губи надежда!