|
|
| Тема |
 СКЛАВИНИТЕ - ПОГРАНИЧНИ ВОИНИ. Дали? |
|
| Автор |
Fallen_Angel (St.Lucifer) |
|
| Публикувано | 14.03.07 22:03 |
|
|
|
През последните години тенденциите в проучването на проблема за етногенезиса и прародината на славяните, както и за най-ранната им история, отреждат една привилегирована роля на археологическите изследвания. Благодарение на новите находки учените имат възможност да допълнят и коригират очертаната в основни линии вече теория. Трудно обаче бихме могли да очакваме сериозни обрати в иначе спокойното и монотонно русло на проучванията.
При все това в следващите редове ще стане дума за една хипотеза, която по съвсем различен начин разглежда проблема и която със сигурност излиза извън полето на традиционното дирене. Неин автор е известният украински изследовател тюрколог Омелиан Прицак. През 1983 г. той публикува статия с непретенциозното заглавие “Славяни и авари”. Работата може да се раздели условно на две части. В първата Прицак представя основните характеристики, които според него се наблюдават в организацията на номадските империи (Paces Nomadicae). Това са: управлението на харизматичните родове, облягащи се на дружини от професионални воини; територията на “империята”, която, макар да се променя, остава винаги в близост до важни търговски пътища, както и в съседство с уседнали държави (това дава възможност за постоянни грабителски набези в техните предели); земите са разделени на външна и вътрешна област, като всяка има собствена администрация; членовете на харизматичните родове обикновено поддържат тесни връзки с чуждестранни търговци, на които им осигуряват защита, а срещу това получават пари, оръжие и провизии.
Преди да се заеме с разгръщането на своята теза, Омелиан Прицак подчертава един важен момент – за да стане владетел на империята (рах), амбициозният водач трябва да си подбере дружина от професионални воини, след което да привлече вниманието към себе си, спечелвайки решителни битки. Следващата стъпка е да събере хора – било подчинявайки ги, било убеждавайки ги – от съседните пастирски или земеделски племена, които да бъдат обучени във военно дело и използвани за разширяването и поддържането на империята. Съвместният военизиран живот води, по думите на Прицак, до езикова асимилация и избледняване на диалектните различия. Така в крайна сметка се стига до налагането на един общ език (lingua franca) в империята, който заема мястото на езиците, говорени от отделните племена.
Цялата статия -
| |
| |
| 
|
|
