|
“ Спасяване на българските евреи “ ?!?!?
В т о р а т а с в е т о в н а в о й н а
Общобългарските ексцеси впрочем се повтарят и в годините на Втората световна война - най-напред в борбата на прогерманските власти с комунистите и другите привърженици на антихитлеристката коалиция (сред които по обясними причини има и много евреи), после - при разправата на победителите с победените след нахлуването на Съветската армия в страната през септември 1944 г.. Така например в извършената от комунистическия режим национализация на индустрията, част от която е еврейска собственост, участват и еврейски функционери.
През този период обаче има и нещо качествено ново. По време на войната Германия започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за прословутото "окончателно уреждане на еврейския въпрос". Така през декември 1940 г. парламентът приема позорния Закон за защита на нацията, който поставя началото на един държавно организиран тормоз и преследване на евреите (и масоните). Смесените бракове стават само нелегално, има забрани за упражняване на определени професии, наложени са извънредни имуществени данъци. Ето как изглеждат последствията от закона във всекидневието според Бохор Пилосов от Дупница, "най-еврейския град в България" (една четвърт от всички жители): "Тогава трябваше да носим давидовите значки, наложен ни бе полицейски час, хляб можехме да купуваме само от отделна фурна, имаше улици, по които ни бе забранено да се движим. По 6-7 месеца в годината мъжете от донаборна до 50-55-годишна възраст бяха изпращани в "трудови лагери". Храната беше достатъчна, но с невероятно ниско качество. Между надзирателите, предимно запасни офицери и подофицери, имаше както формени говеда, така и нормални българи, които се стремяха всячески да облекчат участта ни."
Но антисемитизмът, както и конкретният Закон за защита на нацията, са дълбоко чужди на българския начин на живот и народопсихология. Антиеврейската кампания не среща разбиране нито сред селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната църква, нито в управляващите среди. Планираната тайна депортация на еврейското население в немските концлагери е осуетена както от гражданските протести, така и чрез официалната съпротива на депутатите в парламента. Актът за изселването е отменен от тогавашния заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев (след войната обаче не се намира кой да защити него и той е осъден като фашист и... антисемит). Освен това прeз Румъния и България за Хайфа, Палестина, заминават много румънски, полски, а също така чешки, унгарски и литовски евреи.
В съвременна България все още се спори чия е заслугата за спасяването на евреите. Има доказателства, че това става и със задкулисни комбинации на самия цар Борис III. Във всеки случай несъмнено си остава едно: местните евреи не заминават за газовите камери поради енергичното противопоставяне на огромната част от българското общество.
За нещастие, това не се отнася за евреите от Беломорска Тракия (в съвременна Гърция) и Вардарска Македония (днес Република Македония), тогава под българска и немска окупация. През март 1943 г. около 11 хиляди евреи от тези земи са депортирани и стават жертви на холокоста.
Законът за защита на нацията влиза в сила преди идването на германците
Избледня или бе съзнателно деформиран споменът, а заедно с него и срамът от така наречения Закон за защита на нацията. По силата на този закон, приет още преди навлизането на "дружеските" хитлеристки войски в България, евреите бяха отделени от другите си съграждани чрез специални документи за самоличност, със жълти опознавателни звезди на реверите и задължителни надписи "Еврейско жилище" на входните врати. Еврейските имоти бяха конфискувани, еврейските предприятия закрити, еврейските деца бяха лишени от правото да ходят на училище, забранено бе дори посещението на кина, театри, ресторанти, обществени заведения. Обявен бе полицейски час, който в някои градове разрешаваше на евреите да излизат на улицата до два часа в денонощието. Бяха определени и централни градски зони, въобще забранени за евреи, като всякакво напускане на местожителството се наказваше най-строго. Създадени бяха принудителните еврейски трудови лагери, които събраха всички трудоспособни мъже, докато семействата им бедстваха - останали без средства за преживяване. Знаят ли за това новите поколения българи? Те в най-добрия случай са чували нещичко за спасението на българските евреи, нерядко включвайки и себе си сред спасителите.
Връх на антисемитското безчинство беше изселването на 25 743-ма евреи от София, които бяха принудени набързо да разпродадат на улицата цялото си имущество и да поемат към посочените им от властите места в провинцията. Всяко семейство - с куфарчето или вързопа, приготвени за деня "Х".
До 1934 г. към евреите в България цари пълна толерантност. След това обаче върху тяхната съдба оказват влияние няколко фактора.
На първо място, голяма част от политическия ни елит попада под въздействието на Германия, в която през 1933 г. националсоциалистическата партия идва на власт. Расистката теория на Хитлер за непълноценността на евреите като раса и вредата им върху икономиката стават държавна доктрина на Райха.
От друга страна, след 1934 г. България става тоталитарна държава вследствие на преврата на 19 май. Отменена е Търновската конституция, а политическите партии са забранени. Избори за парламент се правят, но депутатите се избират по мажоритарната система като независими личности. От януари 1935 г. монархът цар Борис III управлява еднолично България, назначавайки сам премиера, министрите, техните заместници, началници на дирекции и т.н. В парламента царят има смразяващо мнозинство от депутати. Следователно за всички политически решения, взети от началото на 1935 до смъртта си на 28 август 1943 г., политическа отговорност носи цар Борис III.
Антиеврейските настроения сред групи, следовници на Хитлер, се засилват у нас между 1935-1940 г., но не обхващат мнозинството от българския народ. Затова голямо учудване предизвика антиеврейският закон, приет на 24 декември 1940 г. от проправителственото мнозинство в Народното събрание. Според него евреите в България (около 60 000 души) се лишават от право на труд (освен физическа работа), конфискува се градското им имущество. Този закон е приет по време, когато България още не е съюзник на Германия - тя се присъедини към Оста едва на 1 март 1941 г. Създадената Дирекция по еврейските въпроси продава имуществата на евреите (градска собственост и обзавеждане) за жълти стотинки на партизани на властта.
През 1942 г. всички трудоспособни евреи са събрани в т.нар. трудови лагери и хвърлени в строеж на пътища и жп линии...... На 22 февруари комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация. Първата партида включва 20 000 евреи и трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка в края на февруари - началото на март.
Този договор не би могъл да бъде сключен без съгласието и одобрението на цар Борис III............Деветте хиляди души от "стара България" са събрани в Пловдив. Само няколко часа ги делят от депортация. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството.......................
Съдебно досие по процеса срещу хитлеровия наместник за Балканите Бекерле. Архивен № 207548.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
До германското посолство в София.
София, 12 ноември 1942 г.
ВЕРБАЛНА НОТА.
Българското правителство е особено радостно от обстоятелството, че нашите усилия еврейският въпрос в България да бъде проведен до окончателното решение среща разбиране и от страна на германското правителство…
Българското правителство ще бъде благодарно, ако германското правителство разшири своите окончателни планове за депортиране на евреите от Румъния, за да предприемем необходимите мерки за основно решаване на горепосочения въпрос също и в България.
Българското правителство е по принцип съгласно да заплати една обща сума за депортирането на евреите, но е на мнение, че исканата цена от 250 райхсмарки на човек е извънредно висока…
О Б Щ И Н С К И С Ъ В Е Т - В А Р Н А
П Р О Т О К О Л № 14
от заседание, проведено на 19.07.2000
по точка извънредна от дневния ред
ОТНОСНО: Приемане на становище от Федерация “Царство България” относно събитията в гората България в Израел.
Докл.: В. ПАНТЕЛЕЕВ - общински съветник от Федерация “Царство България
Общ брой присъстващи общински съветници - 41
Общински съвет - Варна прие следното
Р Е Ш Е Н И Е :
384. На основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, Общински съвет - Варна приема за свое становището на Федерация “Царство България” относно съобщението за премахване на паметните плочи в гората България до Тел Авив със следното съдържание:
“Федерация Царство България посрещна с учудване съобщението за премахване на паметните плочи в гората България до Тел Авив, които са поставени от авторитетни еврейски организации в памет на Цар Борис III, Царица Йоанна, Българската православна църква, Народното събрание и българския народ за приноса им за спасяване на българските евреи. От средствата за масова информация научихме, че малка група евреи от Беломорска Тракия и Македония са в основата на този безпрецедентен жест. Разбираме тяхната скръб и споделяме чувствата им на тъга по загубените близки. Да напомним, че по онова време Беломорска Тракия и Македония само формално бяха под българска юрисдикция, а реално се управляваха от немските окупационни власти. Българското правителство нямаше възможност да се намесва и да предотвратява действията на немските окупационни сили. Многобройните протести, изразени днес от българската общност в Израел показват, че ако има конфликт, то той е между тази малка група, идваща от Беломорска Тракия и Македония, и представителите на българското еврейство.
В геополитически план тези територии и преди, и сега са извън България. Ето защо този конфликт не бива да се пренася и няма място в гората България!
Федерация Царство България Общински съвет - Варна
/за - 32, против - 2, въздържали се - 7/
|
Бугарски текстови за поинаква историја [re: Dunek_Lozar]
