Във връзка с утрешната годишнина от Ахелойската битка /20.08.917/ интерес представлява следния откъс от "Временник" на Георги Амартол:

"Като виждаше
ВЪЗДИГАНЕТО НА СИМЕОН И НЕГОВИТЕ ЗАМИСЛИ СРЕЩУ ХРИСТИЯНИТЕ,
царица Зоя направи сговор със старейшините да се извърши изменение и да сключат мир с агаряните, та всички войски, които се намират на изток, да се прехвърлят, за да сразят в бой и да унищожат Симеон. Изпрати прочее в Сирия да искат изменяне на нещата и да сключат мир патрикия Йоан Радин и Михаил Лучник. Когато това стана, както беше обичаят, извършиха раздаването на възнагражденията според чиновете и по име. Като ги получиха, преминаха със своите войници в Тракийската земя, като беше доместик магистърът Лъв Фока, на чиято храброст и военна тактика всички разчитаха. Когато Константин, дворцовият прототоп, наречен Главатец, и Константин, синът на Малелиа (Константин Малелеил) изнесоха свещените и животворни кръстове за Тракия, всички се поклониха до земята и се заклеха: “Всички заедно ще умрем”. И тръгнаха срещу българите с всички войски. Екскувитските легиони командуваше Йоан Писец, а иканатските — синът на Марул. А Роман Аргир водеше войската, и Лъв, неговият брат, и Варда Фока. С него беше и Мелия с арменците и всички останали воеводи, всеки със своите войници. Присъедини се към останалите и патрикият Константин, наречен Липс, който беше съветник на доместика Лъв във всички работи.
НА ДВАЙСЕТИЯ ДЕН ОТ МЕСЕЦ АВГУСТ,
5 индикт, стана сражение между българи и гърци и се биха при реката Ахелой . Но понеже това, което осъжда Бог, е непостижимо и непознаваемо, гърците бяха победени с цялата си войска и настъпи бягство презглава, и страшен вой и крясъци, при което се тъпчеха едни други или биваха посичани от противниците. И имаше такова проливане на кръв, каквото не е бивало от дълги времена. Доместикът Лъв се спаси, като избяга в Месемврия. И в сражение с неприятеля беше убит от други Константин Липс, Йоан Грапсон и още много други от командуващите. А патрикият Роман, който тогава беше друнгарий на флотата, беше изпратен по реката Дунав на помощ на Лъв Фока, докато Йоан, наречен Вога, трябваше да доведе печенезите, както рече. И друнгарият Роман имаше заповед да ги поведе срещу българите, за да помогнат на Лъв Фока. Обаче Роман и Йоан Вога влязоха в разпра и словесни пререкания, а печенезите, като видяха, че се сваждат помежду си и се противопоставят един на друг, си отидоха обратно. Когато настъпи край на крамолата и Роман и Вога се завърнаха в Константинопол, имаше срещу тях недоволство и такава беда бяха докарали на друнгария Роман, че съдът изнесе присъда да бъде лишен от очи, защото поради небрежност е извършено злодейство: не е превозил печенезите, а бързо се е отдръпнал и не е взел в корабите търсещите прибежище гърци..."