Това, дето си го дал в другия си пост като определение за народност, за мен е дефиницията за народ. А именно:

"хора, идентифициращи се с (предполагаем) общ произход, общи културно, лингвистични и религиозни практики - т.е културна общност"

Народността може да произтича само като следствие от народа. Без народ не може да има народност. Последното може да е съществително, но го усещам като прилагателно.
Както и да е, да отговорим на комитата: българите през 15 век, преди тоя век и след тоя век отговарят на условието за моето "народ" и твоето "етнос (народност)".

За мен дори само езикът е достатъчно основание да се говори за народ.
---
Религиозните практики са второстепенни. Досега никой не ми е бъркал в гащите да види дали съм обрязан, за да ме приеме за българин или някакъв друг. Намесването на религията като условие за принадлежност към даден народ по-скоро ще бъде разединяващ, а не обединяващ фактор.

Ужасявам се от тенденциите, които се наблюдават в определени политически среди да се изтипосва православието като единствена възможна, поддържана от данъците ми народна религия.
Надпреварата със строежи на църкви и джамии пък си е класическо мерене на пишки, където за да е пълен кичът, минаретата и куполите действително стават с все по-ясно изразени фалически форми. Не мога да намеря снимката на една нова църква в южна България, където освен че вирнатия купол прилича на член, отдолу има два входа, които архитектът е претворил като две изящни топки. Направо да се гътнеш.

Религията просто трябва да бъде извадена от условието. Всеки има право на избор. Да речем българинът си е все българин, независимо дали е православен, мюсюлманин, католик или друг еретик.
Респективно българското гражданство и свидетелството за кръщене от БПЦ не правят от всеки непременно българин, особено ако последният предпочита да говори на друг език и счита цървулите, потурите и гайдата на дедо си за нещо срамно и принадлежащо на чужда култура.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите