Както вече са казали, няма особена връзка между фактите около държавата на Иован Ненад и патетиките (твоите в случая) около нашето закъсняло Възраждане. В действителност сърбите са верни слуги на султана през цялото време на труското владичество.

Но за съжаление е факт и че тази част от историята се разглежда плоско и елементарно от българската историческа мисъл (доколкото има такава). От 1400 до 1650 г. османската власт далеч не е била абсолютна в (сегашните) Сърбия, Северозападна България и Влашко. Влашките войводи са били васали, в сръбските и северозападнобългарските земи е имало големи елементи на самоуправление. Всички християнски началници в тези земи са поддържали активни контакти с Унгария и Хърватско. Въпросната държавица на Ненад е само момент от играта на тези буферни територии между османската и християнските държави. Нашите чипровски благородници също са си карали отпуските на вилите си на Адриатика и са правели планове за повече независимост с хърватските и австийските си братовчеди. Влашките началници са били почти независими и там до 1700 г. продължава да съществува жива, самостоятелна и по същество българоезична администрация, дипломация и писменост.
Положението се променя драматично след 1700 год. когато османците губят скъпата война с Австрия, фалират, вдигат данъците и орязват християнското самоуправление. На север от Дунава пък романския влашки постепенно измества българския. Така към 1750 год се стига до това, за което сме осведомени традиционно като "турско робство" и което по инерция проектираме за цялото време от 1400 до 1800 год.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...