е измислена през Ренесанса и се основава на безбожието и материализма, отричането на духовното и съчиняването на нови езически богове - псевдонауките. Една от основните цели на Ренесанса е била да прекъсне стеблото между корена и цвета. Целта е изпълнена доста успешно чрез цензурата и пропагандата на Ватикана, макар и не до степен да не може да се спаси цветето.

Българите остават встрани от НОВИТЕ постижения на европейската "култура" и "ценности", тъй като си имат достатъчно примитивни проблеми, например като оцеляването под влиянието на фанариотските брътвежи и султанските главорези. След Освобождението (от назадничавите османлии) разните му (прогресивни типове като) безумния Щастливец и Пенчо (бре чети!) ни въвеждат и с двата крака в цивилизацията, като пълната интеграция с ренесансовото безбожие предстои (евентуално) идната година.

Съвременната европейска култура е от гръко-римски тип, където всичко е обърнато наопаки спрямо културата на предгръцкото причерноморско население - траки, скити, фриги, кимерийци и прочие. Понеже обръщането наопаки автоматично образува конфликти от двата противоречащи си полюса, противното на гърчо-ромското в по-голямата си част отдавна е във формата на сажди. Останало е тук-там нещичко под нечий "дюшек" и в окултната или езотеричната литература, което си чака времето.

Като имаш предвид, че някои от идеите на катари и богомили едва през последните години си проправят път в хуманистична Европа, а с реалното им прилагане с умерен успех може да се похвали само една Швеция (или поне така разправят), можеш да си направиш изводите колко общо има античното със съвременното. Че има, има, ама е по гърчовски антично, С ОБРАТЕН ЗНАК, сиреч ИЗОПАЧЕНО.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите