Овцете са много задружни животни. Най-задружни са тогава, когато се чустват изплашени. Веднъж овцете много се изплашили, че някои лоши сили ще бутнат оградите на кошарата им. Тогава, казвали си те, на територията на тази мила наша кошара може да дойдат други овце, или в по-добрия случай нови овчари. Едни овце се изнесли от страх към далечни овчарници и там отишли да ги стрижат, доят и колят. Други, по-стари и слаби, се изнесли към духовните светове. Останалите овце пък се заоплаквали на който видят и продължавали да изпълняват безропотно задълженията си.
Отгоре орлите летейки ги гледали и им се чудели на овчия акъл и на злощастната им овча съдба.