Землището на Паталеница изобилствува със старини, които показват интензивен живот още от тракийско и римско време, както и през Средновековието. В това отношение има известна връзка с Баткун и неговата крепост. Около селището се намират 4-5 тракийски могили. Намират се също оброчни плочки на тракийския конник, монети от Александър Македонски, делви, множесво монети от римско време и от Юстинияново време (VІ в.), керамични овчи глави и др. Обаче вероятно още от ранновизантийско време най-характерни паметник е Калето - крепост на съседната, 1.2 км. разстояние изолирана височина, Тепето. От тази крепост днес са останали само основи. Тя е имала две концентрични оградни стени, изградени от ломени камъни, споени с червен хоросан. Но вътре има основи на постройки с бял хоросан, които може би са от по-късен период на Средновековието. А под Калето се намират строителни материали от трако-римската и славянската епоха. Не ще и съмнение, че тук под крепостта е имало средновековно селище, а може би преди това и тракийско селище.
Това средновековно селище е било свързано с ред средновековни черкви - на първо място "Св. Панталеймон", която според Ст. Захариев във основа на надпис върху мраморен стълб, по късно съзидан в новата селска черква Св. Богородица, била изпърво капище на Ескулап. Другите черковища са: "СВ. Георги", "Св. Спас", "Св. Атанас", "Св. Архангел" и една безименна черква на запад от селото на 200 м.
В миналото вън от селото, а сега в югозападния му край, се намира известната ни друга характерна черква - "Св. Кутрулещица" (сега "Св. Димитър"), чието име според Ст. Захариев било изкривено от Куркуа - гръцки дук Григорий Куркуа - основателят на черквата през ХІІ век. Той вероятно е имал известно отношение към Баткунската крепост и във война в Мала Азия използувал и българи, като съюзници на гърците. Черквата е тип византийски кръстокуполна. В нея по икони са отбелязани годините 1848 и 1849 а по требници - ръкописно годините 1855 и 1866. Вероятно те са пренесени в по-ново време, защото дотогава черквата е била затрупана с пръст и представлявала нещо като могила. Тя била отрината след Освобождението и ремонтирана. Населението не я нарича "Св. Кутрулещица", а "Св. Куртулещица", защото била се "куртулисала", спасила...


Има и още, но не ми се пише. От Паталеница случайно беше първата ми любов и оттам са и първите ми антични монети.

В книгите на дядо ми пише много нища, само да има кой да ги чете.

Орос.