Ами аз съм казвал нееднократно кой първи ми отвори очите. Беше един професор, който ми преподаваше антропология в "Тракийски университет", Стара Загора. Той твърдеше, че официалната историография не обяснява българския народ. Съдеше според своята си специалност човекът и се имаше за достатъчно компетентен антрополог, за да критикува. Цитирам го по памет, но каза нещо от типа: "Ако господстващите теории бяха верни, щяхме да приличаме на хората от Киргизстан."
После беше моя редакторка на едно от бившите ми работни места, която ми обърна внимание на лингвистичните страни на проблема. Тя, която е експерт по славянска филология, не приемаше теорията, че "прабългарите" са говорили неславянски език и още по-малко, че са говорили неиндо-европейски език.
И накрая беше Ziezi, който със своята епохална статия "Траките са българи", и по-точно библиографията към нея, ме насочи към историческите трудове, които "си позволяваха" да дават обяснение на необяснимото за горните двама специалисти.
---
Една част от материалите съм си намирал сам, друга ми даде Зиези, за което му благодаря. След като поемеш по този път, става така, че материалите после сами те намират. Убеден съм в тезата, която поддържат тези книги, но това не значи, че нямам възражения към която и да било от тях. Виждам слабости във всичките. Обемът информация е твърде голям, за да бъде обработен от един мозък. Но посоката на мислене е правилна, това е важното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите