Аз не владея фактологията в подробности, обаче ме изненадва колко много източници за битката при Търново цитира комита - по принцип съм чувала, че няма много източници. Може аз да не знам.

Тук обаче има няколко неща, които не касаят толкова фактологията. На първо място е дали една отделна личност, в случая тази на Шишман, е могла да обърне колелото на историята обратно. Защото една спечелена битка при Търново по никакъв начин не води до спечелване на война - османското нахлуване е било неизбежно и 10 години по-рано или 10 години по-късно не е от особено значение. Да не говорим, че фактическото превземане на Търновград също не е от толкова голяма значение, освен като имидж: Търново е било в различни степени на васалитет към султана, а след падането му е имало въстания - т.е. според мен падането на Търновското царство е било постепенен процес, а не нещо случило се на една определена дата.

По неизвестни причини въпросът, на който отговаряме е: бил ли е Шишман смел и храбър народен герой (какъвто го описва фолклорът) или е бил предател. Отговорът е: Шишман е бил такъв какъвто са му позволявали да бъде историческите обстоятелства. Няма смисъл да се опитваме да сравним Шишман с Хунияди или Скендербег - е да, ама условията в България са били различни от "санитарния кордон" между Изтока и Запада, откъдето е Хунияди, и леко откъснатите планини на Скендербег. Шишман нито е можел да консолидира България (да не говорим, че за отпор и било необходимо консолидиране на балканските страни изобщо) - донякъде поради вече споменатата му възраст и липса на политичеси умения, донякъде защото политическата обстановка на Балканите въобще не е предполагала подобно нещо.