СТАРТИРА МАЩАБНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА ЧИРАКМАН
Автор: Vlaykova
Дата: 2004-07-05 @ 16:06 EEST
Ще участват ученици и студенти. В момента вървят и подводни проучвания в района

Велина ВЛАЙКОВА
Днес започват археологически разкопки на античния и средновековен град на нос Чиракман край Каварна. "Това е историята на града - от третото хилядолетие пр.н.е. до средата на 17 век" - сподели за НДТ директорът на каварненския исторически музей Асен Салкин. През античността градът се е казвал Бизоне, а през Средновековието - Карвуна, и е бил един от културните и икономически центрове на добруджанското княжество. На Чиракман са намирани църкви от Средновековието, ранно християнска базилика, крепостни съоръжения. Тази година от общинския бюджет са отпуснати значителни средства - 35 000 лева, за разкопките на нос Калиакра, които приключиха, за подводните проучвания, които вървят в момента, и за нос Чиракман.
Разкопките на Чиракмана се ръководят от ст.н.с. Иван Сотиров от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките. Ще се копае централната част на платото до ранно християнската базилика и мястото, където са открити две средновековни църкви, обясни Асен Салкин. Ще се работи и в подградието, където са намерени некрополи от различни исторически епохи. Досега разкопки на Чиракман е имало с малко хора и с прекъсвания. Толкова мащабно проучване не е правено отдавна, а идеята е то да се прави ежегодно.
След десет години отново се завръща традицията в разкопките да участват ученици. Получени са около 50 заявки от каварненски тийнейджъри. Ще участват и студенти от Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий".
Г-н Асен Салкин е ръководител и на стартиралите наскоро подводни археологически проучвания. Той обясни, че целите, които си поставя екипът, са няколко. Ще се направи картиране на акваторията на добруджанското черноморско крайбрежие, като ще се нанасят пристани за товаро-разтоварни работи, потънали селища и некрополи, потънали кораби. Основно проучванията са съсредоточени в пристанището на Каварна, където преди няколко години е открит пристан, както и пред шабленската тузла, където са фиксирани потънали кораби и селище и некропол. Проверяват се и т.нар "закачки". При подобна преди две седмици специалистите попаднали на кораб от 19 век.


--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Неизвестна крепост защитавала античния Бизоне
Учен от АИМ откри в архива на БАН непубликувани записки на Карел Шкорпил отпреди 107 години
Сергей Торбатов от Археологическия институт и музей при БАН откри в архива на Българската академия на науките непубликувани записки на Карел Шкорпил за античния град Бизоне край Каварна, правени преди 107 години. Чешкият изследовател, родоначалник на българската археология, описал с изключителна точност и професионализъм неизвестно досега фортификационно съоръжение, което хвърля нова светлина върху защитата на крепостта и водоснабдяването на древното население.
Археолози проучват руините на Бизоне близо 50 години, но никога не са подозирали за съществуването на крепостна стена в източната част на древното селище. Била е в ниското, над сегашните силози на мелница "Чиракман". Карел Шкорпил се натъкнал и на стар водопровод, вероятно от римската епоха. Може да се окаже, че той още функционира и водата от него извира от чешмата в подножието на нос Чиракман.
Чешкият изследовател, който е създал Археологическото дружество във Варна, днешния Археологическия музей, провел през 90-те години на ХIХ век теренно проучване на Добруджанското черноморско крайбрежие. Част от наблюденията си той отпечатва в "Сборник за народни умотворения" през 1894 година, но значителна част от записките му остават непубликувани и се съхраняват в архива на БАН. На тях се натъква Сергей Торбатов от Археологическия музей в София и остава изумен от съдържанието на записките.
През изминалите години беше проучена и частично реставрирана крепостната стена в северната част на нос Чиракман. Сондажите по източното било на носа обаче не дадоха резултат, твърди директорът на Градския исторически музей в Каварна Асен Салкин. Записките и чертежите на Карел Шкорпил обаче доказват категорично наличието на крепостна стена в източната част. Авторът е описал не само трасето на крепостния зид, но е изчертал и неговите контури и запазена дължина. Според неговите замервания крепостната стена била с дебелина 2,25 метра, имало е полукръгли кули, широки до 6 метра. Описва се и една порта, в която са били намерени камъни с кръгли дупки за оси на врати. В градежа били използвани големи квадри, а пълнежът на крепостния зид е бил от ломени камъни с жълтеникав хоросан.
В записките се споменава и за една гробница в близост до стената, без да се уточнява в коя част на трасето и какво представлява.
Един от интересните моменти в описанието е фиксираният в брега до морето стар водопровод. При досегашните проучвания на Чиракман открихме два кладенеца и ги датирахме в периода IV в. пр.н.е., т.е. от елинистическата епоха, уточни Асен Салкин. В един от тях намерихме "комплектуван" скелет и други човешки кости със следи от посечни рани. Това го свързахме с наказателната експедиция на римския военачалник Лукул през 72 г. пр.н.е. Вероятно тогава Бизоне бил превзет, населението избито и някои от хората хвърлени в кладенците. Предполагам, че водопроводът е от римската епоха, а може да е използван и в по-късно време, след като кладенците са затрупани и станали неизползваеми. В близост до крепостната стена и водопровода Шкорпил описва и помещения с питоси (съдове за зърно).
Може да се предположи, допуска директорът на каварненския музей, че след катастрофалното земетресение в I в. пр. н. е. населението на Бизоне напуска платото на Чиракман, а през IV - V в. то отново се връща на непристъпния нос, защото непрекъснато е притеснявано от варварските нашествия. Вероятно тогава да е била построена и крепостната стена в подножието на античния град.
Логично е да си зададем въпроса защо досега не е била открита тази крепостна стена, след като е стърчала видимо на повърхността. Обяснението археолозите намират в усиленото строителство на пристанище Каварна и комплекса от складове за съхранение на зърно в края на ХIХ и началото на ХХ век. По всичко личи, че търговци и строителни предприемачи са се възползвали наготово от материала, който им предлагала в изобилие крепостната стена, докато от нея не остане камък върху камък.
Надяваме се още през тази година да проведем сондажи в подножието на Чиракман и да открием крепостната стена и водопровода, чертае планове за новия археологически сезон Асен Салкин. Тяхното проучване ще ни даде интересни данни за цялата фортификационна система на Бизоне и неговото водоснабдяване.


Значи все пак е било до Каварна. Извинете за грешката.