Поради непознаване на фактите за Левски има натрупана много митология и много отрицание. По принцип съм на диаметрално противоположна позиция спрямо твоята по отношение на Левски, но ми се струва, че спорът особено тук е неудачен. Затова ще се огранича със зададения от тебе въпрос.

Ноложените на Отоманската империя последователни реформи Танзимат,Хатишериф и Хатихумаюн, макар и половинчати и неокончателно приложени, засягат и съдебната система. През 70-те години на 19 в. е съществувало нещо подобно на сегашната предварителна прокурорска проверка, съчетана с "бързо съдопроизводство". От формална гледна точка това не е било съд, който съществувал за други дела. Достатъчно било да има разследване пред специална комисия, която вземала решение, което следвало да бъде утвърдено от султана, собствено от Високата порта. Използвало се е за особено опасни политически (въоръжени) и криминални действия.

Практически Димитър Общи с още 36 души, накрая и Левски минават през тази процедура. Така и не се стига до същински съд, който в този случай би трябвало да бъде в Цариград. (Прочее групата на Атанас Узунов и поп Минчо са разчитали именно на "същински" съдебен процес и затова са готвили нападени над влака в близаст до Хасково.

Паузата между приключването на "краткия" процес и изпълнението на смъртната присъда се дължи именно на очакването на потвърждевието й от Цариград.

Изключително наивно Общи се опитва да постави деянието си в политически контекст, иска по-добро отношение като политически борец, иска присъствие на консули. Това разбира се е отклонено от комисията в София.

В "мотивите",ако така могат да се нарекат за Левски, действително фигурира убийството на един чирак. Възрастта му не е точно установена, вероятно между 16 и 20 г. Но това нито е било първото убийство на Левски и то принудително, нито е впечатлило толкова комисията. Много подробно тя се запознава с огромен брой документи ( буквално пишат един чувал), заловени или предадени допълнително от хора като Общи, които се опитват да докажат , че не са криминални , а борци за политическа свобода.

Комесията подробно се мотивира по отношение на Левски за опит за събаряне на властта, бунтуване и т.н. Подчертават неговата активна роля през последните 3-4 години, както и връзките му с "Комитета" в Букурещ.

Обвинението в убийство е просто едно странично допълнение.

Така че турските власти прекрасно са разбирали какво правят. Затова в София пристига и Иванчо хаджи Пенчович, член на Държавния съвет, като пратеник на султана. Предлагал е на Левски покаяние , за да получи каторга, а не смъртно наказание.

Практически са запазени всички протоколи. Намират се в Държавния архив и можеш да ги прочетеш.

Краят е известен. "звънредната комисия" предлага смърт. Получава се потвърждение от Високата порта и без истински съдебен процес Левски е обесен четири дни след Димитър Общи на същото бесило.

Другите неща са за друг разговор

Qvasqvam tandem abvtere patientia nostra