След като Германия е нямало да построи атомна бомба то даже и при пълна победа над СССР тя е нямало да спечели Втората световна война. Вермахтът е щял да се втурне във Великобритания, напълно да я срине и окупира но след това поне 3-4 немски града са щели да усетят силата на атома. Това е така, защото САЩ безусловно са щели да подкрепят Англия най-малкото като свои основен съюзник срещу Япония. Още повече, че американци и англичани започват да работят съвместно върху проекта още от 1940г. - повече от година преди Германия да обяви война на САЩ. Значи пак имаме налице от всички възможни злини най-малката - по-добре Германия да я победят в Русия и после да я окупират, отколкото войната да бъде много по-жестока и въпреки победата на източният фронт Германия да загуби и то срината от атомно оръжие. Победила противниците си на фронта, но бита на чертежните дъкси! По мое мнение цялата Втора световна война се е случила, за да се избегне термоядрен конфликт с гибелни последици за цивилизацията. Има една приказка "на рогата крава Бог рога не дава" та точно затова Германия е трябвало да се реваншира с нова световна война, която да изгуби, за да се спаси светът от ядрено самоунищожение. Отделно от това Хитлер с ударът си по СССР е спасил светът от световна или най-малкото пълна европейска комунизация. Фактически ролята на NSDAP и на Адолф Хитлер в контекста на световната история е било с голяма, тежка и кръвопролитна война да спасят света от световен комунизъм последван вероятно от атомна война. Те със собственият си радикален реваншизъм е трябвало да запалят войната на всички войни, която да спаси човечеството от далеч далеч по-големи злини…


Сталин има предвид възможността за сепаративен мир между Нацитска Германия и англо-американците и обръщане войната на изток. Освен това не храни илюзии за след военните отношения с двете най-мощни капиталистически империи на света и отдалеч съзира опасността бъдещите му политически противници да произведат успешно атомно оръжие като по този начин драстично наклонят везните на военностратегическото равновесие в своя полза. Най-важната дейност на съветското научно разузнаване по време на Втората световна война е свързано именно с атомната бомба. Първото сериозно предупреждение относно възможността англо-американците да създадат атомна бомба излиза най-вероятно от Джон Кеарнкрос. През октомври 1940г. въпросът за създаването на атомна бомба е обсъден най-подробно в Британският научен консултативен комитет под председателството на лорд Ханки, чиито личен секретар и въпросният Кеърнкрос. Следващата дискусия на тази тема е проведена лятото на 1941г. след като таен доклад на специалният комитет "Мод" предполага, че "изключително мощно военно оръжие" използващо уран-235 може да бъде конструирано успешно до края на 1943г. Научният консултативен комитет и комитетът "Мод" признават, че произвеждането на атомна бомба(под кодовото название "Проект за радиолампови сплави") изисква значителни ресурси от страна на САЩ . Лорд Ханки става член на Консултативният комитет по проекта за радиолампови сплави, основан есента на 1941г. с функция да участва във формирането на обща политика по въпроса с американците. Счита се, че без съмнение Кеърнкрос изпраща първото си съобщение до Центъра - централното информационно-координиращо звено на НКВД/НКГБ.


Края на 1942г. Държавният комитет на отбраната издава под председателството на Сталин декрет за създаване на лаборатория подчинена на Академията на науките за разработване на атомна бомба. Много съветски физици са на мнение, че създаването на атомна бомба би отнело десет-двадесет години. Очевидно решавайки да създаде атомна бомба в разгара на Сталинградската битка, Сталин съвсем няма предвид нуждите на съветско-германският фронт, а на един следвоенен свят, в който САЩ и Великобритания ще разполагат с ядрени оръжия. Освен това съзира опасността една следвоенна Германия да разполага с такива оръжия…


Първият и може би най-важният атомен шпионин доставял съществена информация относно развитието на англо-американските ядрени изследвания е Клаус Фукс. През 1937г. същият започва работа в лабораторията на Макс Борн в Единбургският университет до май 1940г., когато е интерниран от Франция. През май 1941г. е поканен от германски учен-бежанец Рудолф Пайерлс да работи под негово ръководство над "военни проекти" в Бирмингамският университет. В края на 1941г. Фукс предлага услугите си на съветското разузнаване…Той се среща с офицера от ГРУ Симон Давидович Кремер. От там вече влиза в агентурната система на ГРУ, която работи сходно с тази на НКВД на принципа на конспиративната мрежа, която се контролира от инструктор, който получава/предава информация централно.


Фукс предоставя информация не толкова от технически характер, колкото до каква степен проектът е напреднал. Началото на 1942г. Фукс получава достъп до секретни американски доклади относно ядрените изследвания. Използвайки научни списания и доклади на SIS(Британска служба за сигурност), Фукс прави преценка за напредъка на германските атомни проучвания като заключението му от февруари 1942г. е, че немските източници не съдържат "нова информация за работа или проява на особен интерес по отношение на проекта "Радиолампови сплави"". Предоставената информация по всяка вероятност е провокирала Сталин да даде зелена светлина на съветският проект за атомна бомба. Поради особената си важност Фукс е отстъпен на НКВД/вече НКГБ. Новият инструктор получава инструкции и взаимодейства директно с Центърът на Любянка.


Август 1944г. Фукс е изпратен в свръхсекретната атомна лаборатория в Лос Аламос, в която дванадесет нобелови лауреати работят върху монтажа на атомната бомба…Интересното е, че там британските учени имат много по-добър поглед върху атомните изследвания отколкото американските си колеги, които са по-добре запознати с технически детайли на проекта. Част от предадената от Фукс информация на НКГБ като например някои от ранните трудове на Едуард Телър върху термоядрената реакция има сериозни грешки, които вероятно са объркали съветските ядрени физици при работата им върху водородната бомба…


Разбира се Фукс съвсем не е единственият съветски атомен шпионин по това време. През лятото на 1944г. един от агентите на кеймбриджката "Великолепна петорка" Доналд Маклийн изпраща атомна информация. Най-деликатният и вероятно най-важният момент в дейността на Маклийн в началото на 1945г. е сътрудничеството между "Радиолампови сплави" и проекта "Манхатън". НКГБ му придава такова значение, че тогавашният лондонски инструктор на агентите от "Великолепната петорка" Анатолий Горски да отиде в САЩ за негова свръзка(с Центърът разбира се).


Сталин се е опасявал да не види някога следвоенна Германия въоръжена с ядрено оръжие. Могъщото НКВД разплело конспиративните си мрежи по цял свят е било в течение до най-малките детайли и на германският проект за атомна бомба. Вече дали отклонението от правилният път е следствие пряка намеса прикрит агент на НКВД или просто по силата на обстоятелствата е друг въпрос. Възможно е след като са сравнили англо-американските разработки, от Центърът да се решили да отклонят немските учени от правилният път като елиминират онези от тях, чиито научни резултати съвпадат с тези на англо-американските учени. Но как в самият Център са знаели точно кой е правилният път? Ами ако англо-американските разработки са вървели в принципно погрешно направление, а немските в правилно? Според мен теоретичното и практическото равнище на съветските теоретици е било доста далеч от нивото, на което те могат да определят кой върви по правилният път към атомната бомба - американците или немците? Но въпросът в контекста на темата е, че Германия даже и на прав път би била изпреварена при всички положения от САЩ. Докато Германия направи първият си ядрен опит, вероятно три-четири града са щели да бъдат ометени в ядреният котел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите