За тези, които не са гледали филма, ето как започва:

"В малък ресторант в Истанбул вечерях с приятели от различни балкански страни - грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката. Там чух песента, чиято история разказвам в този филм. Веднага след като чухме песента, всеки от нас започна да си я тананика на своя собствен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът - чия е тази песен? Знаех още от детството си, че песента е българска. Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна."
Адела Пеева,
режисьор

Става дума за Странджанската Марсилиеза:

ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА
Марш на странджанските тракийци

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самозива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета юнаци,
плашила за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.

Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.

Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.

Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршумен, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пино, Равашола,
мрат в борбата си нова.

О, сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийската свобода.

Поздрави