Далеч съм от мисълта, че цивилизованият свят е свършвал или свършва след Босфора! Нямах предвид подобно нещо, когато говорех за положението в и извън Европа.
А иначе е вярно, че май триезичието е било издигнато като "догма" в точния смисъл на тази дума от католическата църква, защото всички позовавания на tres linguae sacrae, "трите свещени езика", които са ми известни, са от западни отци.
Което обаче не значи, че на Изток Константинополската патриаршия не си е държала на монопола върху езика по много подобен начин. Още повече, че латинският на Запад е бил само международен език, а използването на гръцки на Изток си е носело съвсем определени "провизантийски" тежнения, тъй като този език е бил официален само на една съвсем конкретна държава - Византия.

А иначе преводи на Библията е имало освен на англосаксонски и на други европейски езици. Доколкото имам спомен, преводът на Лутер не е първият и единствен вариант на Библията на немски, а е имало дори старогермански Библии.
Но, както ти правилно отбеляза, те не са били санкционирани от Църквата. Това, което отличава славянския-старобългарски превод на Свещеното Писание е, че още от самото начало той се опитва да се наложи именно като lingua sacra. По време на Моравската мисия солунските пъровучители и следовниците им са се опитвали да евангелизират местното население на неговия собствен език, а не на гръцки или латински. А по-късно, на Преславския събор от 893 г. старобългарският се налага като официален богослужебен език за цялата Българска църква, която през периода 917-927 г. извоюва и своята практическа независимост от Константинопол.
Това е, което е безпрецедентно и се случва за прът път тогава.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti