нали го знаеш коментара на блондинката при вида на банановата кора :) аз съм така пред гледката на зараждащ се спор

та, специално за монумента в Търново - ма той е мегаяк!!! Четирите конника и огромният меч, и всеки един от конниците динамичен като вихрещ се пламък!... Ми хубав е пък :)

Сега, съзнавам, че възприемането на нефотореалистични образи изисква преодоляването на някакъви вътрешни задръжки по отношение на това кое как може да изглежда (нещо, което ми се е случило на мен, та затова така свободно съм склонна да го обсъждам :)) не ти стоварвам "100 тояги на чужд гръб", спокойно), но все пак етапът "Дай ся да видим може ли да се направи кон/човек/кокошка/седмокрила-осмо~ от камък/мед/бронз/дърво/юфка" е отминал още с античността май (да са живи и здрави Фидий и компания), пък по отношение на 2D-то - през Ренесанса основно. Това вече не впечатлява - нещо като с цирка - "Виж какво мога" в наше време вече е, или поне е редно да бъде, изместено от "Чуй какво ти казвам" (*- тук, като една истинска пуристка, ще си оставя място за забележката, че преди да си позволиш да изкривяваш формата, е добре да покажеш, че го правиш щото така искаш, а не щото толкова можеш. (Примерно Пикасо е отказал баща си - конвенционален художник - от занаята, като го е надминал във всяко отношение още на 14 или някъде там години. Оттук нататък всякакви "творчески търсения" и сини периоди са оправдани.))

А монументални творения на същите художници (аз доскоро също им мислех само най-лошото :)) ) има и от другия вид - съвсем пресен пример (щото го видях в много кратка времева околност на търновския монумент) - конната статуя (в прекрасен пищен елинистично-тракийски стил (конят _адски_ прилича на един от двата коня на доста известен древногръцки барелеф, сега не се сещам подробности за имената; мисля че имаше после и подобно римско копие - дават се за пример в едни книжки за история на изкуството)) на единия вход на Габрово - жената малко бие на "селска чест" от стилизацията, но не е толкоз зле (всъщност, при добро желание, може да се сравни и с образ от картина на Майстора), докато животното е прекрасно във всяко отношение и по всички правила на "реалистичното" изкуство. И това е правено от същите "долни" артистични типове, дето са правили изчанчените коне, но и лъвът на Шипка, "летящата чиния" на Бузлуджа, но и стенописа в патриаршията на Царевец - схващаш смисъла.

Бе тук накрая неминуемо опираме до едно нещо, дето много лесно се илюстрира с различията в разбиранията за калиграфия на запада и изтока:
В Китай и Япония за "красиво писане" се приема онова, което предава с движенията на четката емоцията (и изглежда като невъзможни драскулици), докато по нашия край същото понятие се свързва с геометрично съвършенство - в единия случай се ценят породените от човешкото несъвършенство отклонения, докато в другия - максималното им преодоляване :)

Има място за всички. :D

"Какво можеш да очакваш от ден, който започва със ставане от сън?!..."

Редактирано от firefox на 17.05.04 01:43.