първо, съгласен съм, че всяка жаба трябва да си знае гьола и че човек не може да разбира от всичко. в този смисъл може би изказването ми е било малко прибързано, за което съжалявам.
обаче има и второ: смятам, че не говоря само от свое име, а, наричайки творението пред НДК с нецензурното име, дадено му от масово от софиянци, малко или много изразявам едно твърде разпространено виждане. истината е, че почти никой май не харесва паметника и остава въпросът защо той е там и доколко на градската управа, както и на създалите го, въобще й пука дали населението на столицата се радва на това произведение или не. това е, което ме дразни, а не фактът, че само на мен не ми харесват подобни монументални псевдоавангардни квазикубични абстракции. ако бях само аз, с мед да го намажеш.
това ни отвежда до трето - функцията на подобни съоръжения. един паметник е изложен на показ пред очите на всички, той заема важно място в средата, в която живеем и е най-добре да не бъде като трън в очите и петно в пейзажа за никого. той трябва да е най-малкото приемлив, и то приемлив както за професора от художествената академия, така и за бай Пешо кофражиста, който хич не вдява от изкуство. подобно съоръжение трябва да радва окото на колкото се може повече хора. в този смисъл да отхвърлиш масовия вкус заради артистичните концепции на скулптора Х, който може и да е много добър иначе, но да иска всичко в града да е примерно в стил експресионизъм и да навява усещане за урбанистичен кошмар - това е признак най-малкото за арогантен артистичен нарцисизъм. защото в случая не става въпрос за някой, който излага творбите си в галерия, където може и да не отидеш, ако не искаш, а за артист, който малко или много ти натрапва своето виждане. още по-потискащо става, когато това виждане е подчинено на каноните на една тоталитарна система, искаща всичко да е колкото се може по-импозантно, грандоманско и лозунгарски-патетично.

в този смисъл и аз, и всеки друг има правото да иска да живее в среда, където ще се чувства уютно. а какво разбираме под понятията "хубаво", "уютно" и т.н. не е никак маловажно в случая. не може да дойде някой, дори да е избран от общината, който от позицията си на профисионалист да плюе на нашия вкус и разбирания и да ни принуди да се съобразяваме с неговите. е, може и да се получи добре, ако този човек се казва например Антонио Гауди, но в повечето останали случаи концептуалните претенции на някого могат да причинят несъзнателна потиснатост у поколения граждани, живеещи в неприветлива за тях среда.
не ми се свършва този спор дотук, още повече, че ми е приятно със събеседник като теб. ако искаш, за да не бъде съвсем офф-топик, да минем на лични или в някой от другите клубове?

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti