Самуил върна българите в средновековието
1 април 2004 | 12:26
Утрински вестник, Македония
Откриването на граничния камък с надпис от времето на цар Самуил върна някои български кръгове в средния век. Този факт може да се обясни не само с голямата еуфория сред българите, а и с изявленията и становищата, които могат да се причислят само към тези мрачни времена.
“След откриването на плочата бе ясно, че археологическата находка вече е била продадена нелегално в Македония. Ако не откриехме плочата на границата, щяха да я унищожат, защото на нея пише “Самуил самодържец български”, заяви не някой друг, а директорът на Националния исторически музей на България Божидар Димитров. Димитров подчерта, че това е поредния шамар за Скопие и непосредствено доказателство, че Самуиловата държава е била българска държава, а не македонска, както твърдели македонските историци, които по думите на Димитров били белетристи.
Нито един разумен човек няма да повярва, че подобно нещо е казал първият човек на толкова важна държавна институция, каквато е Националният исторически музей на една държава и най-вероятно ще приеме това като шега.
Защото да се каже, че камъкът е бил продаден в Македония с цел да бъде унищожен, за да се унищожи доказателството, че Самуил е бил български, а не македонски цар е голяма глупост, която може да каже само човек, който живее в мрачните времена в миналото.
Сигурно не съществува цивилизована държава, която би унищожила толкова важна археологическа находка от X или от XI век защото това е доказателство за владетеля, който е имал държава на територията на тази страна и тя счита този владетел за свой. Македония е запазила редица важни археологически находки от нейното минало и по този начин многократно е показала, че принадлежи към цивилизованите страни.
Но, човек, който знае, как стоят нещата в България, особено когато става въпрос за отношенията с Македония знае, че това изявление е направено с определена цел. Димитров не е сам в поощряването на антимакедонските настроения, когато става дума за спорните исторически въпроси между двете държави.
Димитров има много съмишленици, особено сред хората от пробългарската ВМРО, които дават още по-страшни размери на това, което той казва и са готови да воюват, за да докажат някаква тяхна истина.
Това не е така само в случая с камъка на Самуил. Има редица случаи, когато определени български кръгове упорито настояват силно да подгреят темата за Македония и нейното минало.
По време на миналогодишния симпозиум за Мисирков в Скопие те изпратиха свой човек, който да слуша, какво ще кажат македонските историци за неговото дело, за по-късно да съобщят на обществеността в България съвсем изкривено - какво е ставало по време на срещата, използвайки тези неща за дневните политически нужди на София.
Цялата тази еуфория, която се създава около камъка на цар Самуил и антимакедонските изявления имат за цел да подгреят българския дух и в никакъв случай не помагат за развитието на добрите отношения между Македония и България, които искат да се приобщят към ЕС, който не иска хора, които живеят с митовете от миналото.
В София, поне засега, няма човек, който да каже ясно на всички тези, които поощряват страстите и създават антимакедонско настроение да спрат да говорят глупости, използвайки историята за дневни политически нужди.
... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...
|