Здрасти отново

Малко от нета:

"Те са познавали много добре земеделието, а нарочно за Италия, те са, които са донесли ориза и са научили италианския народ на обработването му. Също поради дългото си живеене край големите реки в Азия и край Болга, Дон, Днестър, Днепър, Прут, Дунав, Сава и др., те са знаели много добре изкуството за правене на напоителни канали, което изкуство донесли и развили в Италия.
Те са били още и големи майстори в кожарството, каквито сведения имаме за българските заселници по долината на река Арно в Италия, които са изработвали един тип хубава кожа, наричана и до сега при днешната й изработка куойо булгаро (българска кожа).
Във връзка с кожарството били развити и разни занаяти по правене на седла, хамути и др. кожени изделия. Правели също и ризници за хора и коне, но не от тежки железни брони, а от костени люспи.
Били добри търговци, знаели и тъкачното изкуство, като правели не само груби шаечни платове, но и финни такива. Жените пък били майсторки на различни шевици, извезани от сърма и разноцветни конци. Били също големи майстори в строителното изкуство и особено в укрепителното военно дело.
Пра-българите са разбирали и от скулптура и изобразително изкуство... изработването на надгробни паметници. В това отношение, освен Мадарския конник, който представлява една грамадна скица на конник, издълбана върху отвесните скали при старата българска столица Плиска край град Шумен по заповед на кхан Омуртаг в чест на покойния му баща великия кхан Крум, има и доста други надгробни паметници и др. предмети, запазени във Виенския музей като най-богатата в това отношение световна колекция с български предмети. Там например могат да се видят разни български жертвени купи, украсени колани, огърлици, украшения за юзди и седла, оръжия и др."

Взето от статията на:
Д-р Иван Банковски
НЕЩО ЗА ПРА-БЪЛГАРИТЕ И ПО-СПЕЦИАЛНО ЗА ТЕЗИ, ЗАСЕЛИЛИ СЕ В ИТАЛИЯ ПРЕЗ VI И VII ВЕКОВЕ.
Франкфурт
1960 г.

Друго:
Обичаят зестра
е рядък при по-късните обитатели на Централна Азия - тюрките и монголите, които имат противоположен обичай - откуп, даван от младоженеца на бащата на невестата, но се е запазил не само при българите, а и при другите народи, които като нас са предхождали тюрките в този район - грузинци и др. В описанията на средновековния арабски пътешественик Масуди се казва: "При тях (кавказките българи) момичетата получават (от семействата си) повече отколкото момчетата". Зестрата е главно в пари, добитък и друга движима собственост. Затова пък основното имущество, източникът на богатствата на рода - земята и постройките върху нея - се наследява само по мъжка линия. Това е запазвало силата на рода, а момичетата са били частично компенсирани с повече движима собственост. Дори вдовицата, майката на рода е имала неограничено право върху всичката продукция, но не и върху земята и сградите, които са се наследявали само от синовете. Същият е старият италиански обичай наречен "булгаро", който е записан в етнографските речници на Томазео и на Петроччи - за право на вдовицата само върху алиментите, а не върху земята. Според Добрев, той е бил разпространен в някогашна Италия от българите на Алцек.