Здравейте, младежи

Много съм доволен от качеството на дискусията.

Сега на няколко въпроса, които останаха, като че ли без отговор в изказванията:

1. Държахме английските коне така, защото закъсахме - една топола падна върху конюшнята и съботи покрива и едната стена. (сега изрязахме тополите и построихме всичко от бетон (по-малко нещо от авиационна бомба или талибани не ни плаши). Та направихме палатка от брезенти, каквите се използват в ТИР-овете. Тя стоеше непрекъснато затворена и краищата бяха засипани с пръст. Английските коне се извеждаха по веднъж на ден - за 40 минути, само на ходом, за да не се изпотят. Хранителната дажба беше усилена, със зърно. При това положение, температурата в палатката беше 2- 6 градуса. Разбира се, отопление в такива пожароопасни условия е немислимо. В най-студените нощи, конете спяха с чулове, а при тях дежуреше един много издънил се коняр - да не се оплетат или подплашат) Останалите коне - чистокръвни арабски, шетлъндски понита и по един източнобългарски и гидран живееха също в палатка, но без изключителните мерки за опазване. Понитата по цял ден бяха на полето, където се забавляваха добре (те са големи разбойници), ровеха снега и се опитваха да се самоиздържат. После се появиха чакали, но не можахме да ограничим понитата - те си направиха дупка в телената мрежа на падока и затова поограничихме чакалите, като застреляхме два и останалите разбраха намека. Арабските коне, източнобългарския и гидрана, бяха само на усилена дажба, но арабите започнаха да я оставят и ги върнахме на нормална. Не сме ги унижавали с чулове, а те ни изненадаха с хубава зимна козина - дори арабите.
Иначе, якутските коне, фиордовите и други северни породи ядат и мъх и листа, говорили са ми и за кора на филизите (те верно имат и вид и размери на кози, ама чак дотам да са изпаднали ...). Но, както казват братята, в Сибир има всичко. Иначе, през зимата якутите им правят "обор", във вид на измазан с кал плет, висок около 2 метра и дълъг колкото трябва. При лошо време, конете се крият на завет откъм подветрената му страна - страшен комфорт - направо се разглезват.
Така. Наистина се твърди за два типа коне при българите. Аз съм малко нащрек - данните са малко, а може би не всички са можели да нарисуват правилните пропорции на коня и ездача - то си е и трудно. Изобщо, хипотезата е правдоподобна, но ако се открият сериозни данни в друга посока, не бива да сме предубедени.
Иначе, сабята се използва в разглеждания период - в Иран, в Индия, В Западните и северните военни и колониални окръзи на Тански Китай, в Монголия - там в онзи период живеят тюрки, в Манджурия - (там живеят джурджени - протоманджури и сянби - протомонголи, в тюркска Средна Азия, Европейската степ - от Урал до Панония, със всичката сган по нея, Северните склонове на Кавказ, Балканите, Мала Азия, Арабския полуостров и арабска Северна африка. Както виждаме - конните народи, но и всичките им непосредствени съседи изпалзват това доста добро кавалерийско оръжие, чиите произход, все пак е степен. Интересно е, че типичните номадски народи имат огромен опит в използването на оръжие, но не могат да имат развита металургия, така, че става нещо интересно- ковачи от уседналите народи разработват съвместно с "потребителите" "степни" и "номадски" видове оръжие. Изобщо глобализация.
Иначе, арканът е непознат за монголите - те използват дъръг прът с примка. Като съм ги гледал как улавят кон, за да го оседлаят, това е най-сигурният начин да се запознаеш с Тенгри, още в следващата минута. Направо е страшно да се гледа, а аз тъпча земята на кон има-няма 25 години. Нагайката е изобретение на Испанската ездова школа във Виена - 18 в, усъвършенствано от англичаните и въведено като стандарт от Немската ездова школа в средата на 19 век. В 7-10 век, най-вероятно се е използвала "плетня" тройна ремъчна плитка с дължина около 30-40 см, закачана с примка за безименния пръст, а в пастирството - краваш - дълъг камшик (до 3 м), с почти еднометрова дръжка, за насочване на конете - усъвършенстван Краваш се използва и до днес в Източна Унгария и в Карахстан и Киргизстан.
Съставният лък, пък е типично степно изобретение, възприемано от околните народи, но те не са можели да го докарат толкова добре. Затова много са ценели трофейните лъкове.
За скелетите - ЯЗДЕНЕТО НА КОНЕ НЕ ИЗКРИВЯВА КРАКАТА - това, дето на някой краката са му криви като на кавалерист е толкова вярно, колкото, че на германките с конските мутри, майките им са Хановерски кобили. Кривите крака при много типични номади са признак на прекаран в детска възраст рахит или просто анатомическа особеност. Животът в степта е много суров и детските болести, а и огромна смъртност са нещо нормално. Интересно, но при бедуините - семити не се срещат криви крака, а те прекарват също целия си живот в седлото, при това странстват целогодишно.
Останалото е страх - недей, мама, че ще ти се изкривят крачетата. Аз предостатъчно време съм прекарал в стремената, пък лани взех награда на един турнир по спортни танци в НДК. Впрочем, ако искате да се нагледате на мацки, ходете на танци, езда и фехтовка - комбинацията е страхотна.
В общи линии, за това се сещам.
Продължете си хубавата дискусия и започнете още като нея.

Бъдете живи и здрави