Най-общо нещата се свеждат до следното: безпътица, духовна и физическа нищета.
Единствените културни средища са църквите и манастирите, които са и стълб на българщината. Малкото образовани българи са или духовници (Св. Георги стари Софийски, Св. Георги нови Софийски, Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич и др.) или са свързани с духовенството Георги Пеячевич и др.
Търговията е слаба и малцина са българите, които извоюват позиции и име (Тодор Балина, но около него все още има много неясноти!)
Помюсюлманчвания и помохамеданчвания главно в Родопите и Лудогорието.
Останалото е хайдутство (още 1453 г. Радич войвода) и въстания (на Константин и Фружин /?/ - 1404?-1408?, Първо търновско 1598 г., Второ търновско 1686 г., Чипровско 1688 г., Карпошово 1689 г. и др.). Много напразни очаквания от Австрия и решително преоиентиране към Русия (началото на 18 в.).