11 век
1040 – Замяната на натуралния данък с паричен провокира бунтове в завладените български земи. Начело на броженията се озовават двама български “царе” - в Белград бившият константинополски пленник Петър ІІ Делян /отначало си с само Делян/, с версията, че е син на Гаврил Радомир от брака му с дъщерята на унгарския крал, а в Драчката област – Тихомир, бивш войник, който нямал никаква версия, но се отличавал с “храброст и разум” ./Йоан Скилица/ Делян в триумфален марш се спуснал със своите привърженици към Скопие, но след като двете армии се съединили, настоятелно поискал от войниците да изберат един от двамата – или той, или Тихомир - загубилия изборите същевременно трябвало да загуби и живота си. Тихомир бил убит с камъни, а Делян се отправил към Солун и го обсадил. Силната крепост издържала атаката, но Драч бил превзет от “кавхана” на Петър. Въстанието се разрастнало, Тесалия и Беотия били овладени, на бунт се вдигнали също Албания и Епир. В този момент движението се сдобило с трети водач – Алусиан, син на Иван Владислав, който най-ненадейно успял да избяга от Константинопол и разделил с Делян царската власт. С грамадна армия от 40 000 човека Алусиан атакувал Солун от движение, но в ответната контратака изморените му войски били сразени и платили за безрасъдството му с 15 000 убити. Заподозрян от Делян в измяна, Алусиан го ослепил и търтил при ромеите, които му се отблагодарили със звание “магистър”./Йоан Скилица/
1041 – През пролетта при Острово деморализираните въстанически войски били разбити, слепия Делян – пленен /от нормандския отряд, ако се вярва на норвежките саги/ и отведен в Цариград.
1066- Никулица Делфина, местен богаташ от Лариса в Тесалия, най-неочаквано и за самия себе си, се озовал начело на разбунтувани българи, гърци и власи. Превзети са силната крепост Сервия, а след това и Пирея. Повод отново са данъците. Император Константин Х Дука побързал да ги намали, завалията Никулица разпуснал въстанието и се прибрал у дома. С това нещата утихнали.
1072 –1073 След като през 1071 г. селджукските турци нанасят катастрофално поражение на византийците при арменския град Манцикерт, “първенците на България” сметнали, че моментът е подходящ сръбския княз Михаил да им проводи сина си Константин Бодин /по майчина линия той бил от Самуиловия род/, “за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите” /Йоан Скилица/. В Призрен събралите се скопски първенци, начело с Георги Войтех ,“от рода на кавханите”, провъзгласили Бодин за български цар под името Петър ІІІ. Местните византийски части под командването на дука на Скопие Никифор Карантин били разгромени, Скопие завзето, а след това пада и Охрид. Но на Косово поле силна византийска армия, начело със самия император Михаил VІІ Дука избива почти цялата армия на Бодин, него самия залавя и се налага баща му да го откупува със злато. Войтех също е заловен и пребит до смърт, а френските и германски наемници в ромейската войска унищожават останалите в Преспа български дворци на Самуил и разрушават издигнатия от него храм “Св. Ахил”. /Йоан Скилица/.
1074 или1075 – Въстание в Поддунавието /тема Паристрион/, начело с Нестор, българин, назначен за управител в Дръстър /Силистра/. Възползвайки се от това че “местните жители много малко или никак не обръщали внимание на господството на императора”, той, в съюз с печенегите, преминава Балкана и, помитайки по пътя всяка съпротива, достига Константинопол. С помощта на византийски интриги обаче, между него и печенегите се появяват търкания и той се отегля, задоволявайки се с награбеното до момента. /Михаил Аталиат/
1079 – Бунтове в Средец, начело с “някой си Лека, павликянин от Филипопол” и в Месемврия, начело с “някой си Добромир”. Не е ясно какво точно се случва, но накрая и двамата се предават, молейки императора /Никифор ІІІ Вотаниат/ за милост. Опростени са и получават високи постове. /Йоан Скилица/
1084 – Начело с някой си Травъл, бил някога между най-доверените хора на императора, павликяните около Пловдив въстават /заради репресиите на които ги подлага Алексий І Комнин, когато отказват да се сражават срещу норманите през 1082 г./. Бунтовниците се укрепяват в Белятово, сключват съюз с печенегите на Татуш, разгромяват силната армия на Григорий Бакуриани и въобще две години създават ядове на империята, която чак към 1086 г съумява да прогони Травъл отттък Балкана и постепенно да умиротвори размирния Пловдивски край.
Хм, май няма смисъл да продължавам, нататък са същите бози.... Въобще 11 век го отписваме и преминавме направо към 12.