904 – През лятото огромна арабска флота, водена от византийски изменник – Лъв Триполит – превзема Солун и княз Симеон тутакси се устремява натам с идеята да го присвои за България. С неистови дипломатически усилия Византия го спасява, но южната българска граница се установява на около 20 км от града./Наръшки надпис/
913 – През август Симеон сметва момента за подходящ и започва военна кампания на юг, достига Константинопол и го обгражда отвсякъде по суша. Константин Порфирогенет /Багренородни/ е малолетен; управлява регенство начело с патриарх Николай Мистик, което се спича яко, и при това положение Симеон ясно поставя условията си. Целта му е унизително ниската титла “архонт на България”, която единствено е призната от Византия на баща му Борис, да бъде променена на ни по-малко, ни повече от “василевс”, т.е. император. Тази цел не е постигната напълно – патриарх Николай “...положи на главата му, както казват, вместо венец /т.е.корона/ своя епириптарий” /връхна наметка/. “Безчислените дарове” не умилостивяват Симеон и той си тръгва “несъгласен относно мира”. В Преслав си решава въпроса като провъзгласява че “цьясар = цар” си е същото като “василевс” и нарежда за в бъдеще да му се оказват императорски почести. Така той създава титлата цар, присвоява си я и оттогава тя се приема за равностойна на император.
914 – Императрица Зоя отхвърля всички споразумения с Патриарх Николай и най-вече споразумението за сродяване между дъщерята на Симеон и малолетния император, което кавхан Теодор предната година е постигнал. Вбесен, Симеон нарежда през лятото българските войски да нахлуят в Източна Тракия, и през есента превзема за кратко Адрианопол.
915-916 – Солунската и Драчката област са опустошени от български войски. Зоя всячески се мъчи да изгради могъща коалиция срещу България – сарацините, старата маша на Византия – сърбите, а също така маджари и печенеги. Но и българската дипломация не спи – маджарите и печенегите преминават в българския лагер.
917 – На 20 август при Анхиало, близо до р. Ахело става най-голямото сражение в българската средновековна история. Лъв Фока, най-способния стратег, с който Византия разполага за момента, е увлечен в отлично подготвена засада, войската му е поголовно изклана и претърпява ужасяващо поражение. / Йоан Скилица/ Повторния опит на Лъв Фока да се противопостави при Катасирти завършва с нов погром. В същото време Сигрица и Мармаис се разправят със сръбския крал Петър Гойникович, и вързан го докарват в Преслав.
918 – След като си решава проблемите на запад, Симеон развива успеха, постигнат при Ахело и Катасирти. Земите на древна Елада са сериозно обезлюдени от последователни български набези.