Васко айде честита да е новата година и от мен. Като гледам очертава се пак да е интересна

Сега да му ударим един коментар както си му е реда. Прав си, от прочетеното става ясно че тия другари вървят смело по пътя на Добревизма

Смело и неусетно ке му влязат на Добрев в лапите. Само не мога да разбера кой кого преписва в случая

Цялата тази история с ---- Фаргар/Баргар, согдийских слов "пар" и "гар", что означает Горная страна, Индоар. этимология *balga-tur- 'сияющий холм?' идеално се вписва в най-новите Добреви етимологии.

лесната и обичайна замяна на л-р (Балгар-Баргар)
замяната Б-П-Ф Балгар - Палхар - Фаргар (както при Парси - Фарси)
Чувашката дума за Българин Палхар и Грузинската Балхар
Високата Арменска Планина в Мала Азия която при заселването на Българите на Вананд е преименувана от Париадр на Пархар точно защото според Добрев е много висока и копира името на друга планина Пархар в прародината на Българите
а сега и това директно согдийско балга - тур сияен хълм демек голям издигнат велик, вместо традицинно спряганото тюрк. булга - смесем. Безценни точки се трупат в актива на Добрев

Четохте ли най-новата книга на П. Добрев, в нея той се захваща именно с този най-чепат проблем и както винаги е доста убедителен. Тенденцията към задобряване от доста време се забелязваше в неговите книги но тази последната е вероятно най-добрата която е излизала до сега. Жалко че нашия Добрев нищо не разбира от лингвистика но то като гледаме другите набедени специалисти какви ги сервират то това си е направо предимство Пак повтарям обаче че не мога да разбера кой от кого преписва. Вероятността тюрколозите и иранистите да са чували за творенията на Добрев е разбира се нулева. Но не ми е ясно дали тая лисица Добрев не ги е докопал отнякъде тези етимологии и сега ни ги представя за свои или е достигнал самостоятелно до същия извор

Склонен съм да приема последното тъй като следите от тази нова тенденция за етимологизиране на Българското име се забелязват и в по-старите книги на Добрев но тогава му е липсвал окончателния поразяващ удар.

С няколко думи наличието на формите БЪлгар/БЪлгарски още от зората на славянската писменост в Дунавска България или алтернативната БлЪгар/БлЪгарски, формата под която е известно Българското име при всички стари народи от Източна Европа които са имали пряк контакт с тях в ранното средновековие Руски БОлгар, Грузински БАлхар, Балкарски (Малкар) и Чувашки (Палхар) доказва абсолютната несъстоятелност на всякакви етимологии изхождащи от тюрк. корен булг по простата причина че липсват кавито и да било данни че в Прабългарския език до 12-13 век между Б и Л е стоял звукът У. Тъкмо обратното налице е серия от преки данни че там е стоял звук близък да нашето Ъ който поради специфичния си характер и липсата на специална буква както е в кирилицата при попадане в чужда езикова среда е бил трансформиран в О (Руски, произнасящо се като а понеже е неударено), и А (Грузински, Балкарски и най-важното Чувашки). Казвам особено Чувашки по следната очевидна причина, както се вижда нито Балкарците назоваващи себе си Малкарци нито чувашите които освен че не се наричат собствено Българи както и първите нямат звука Б в езика си и го заменят с П или М могат да се броят за някакви преки наследници на прабългарите още по-малко в езиков план. Все пак данните че езикът на Волжките Българи в по-късния период е бил близък до Чувашкия а не Кипчакския тюркски на татарите дават основание да се счита че именно Чувашите са били част от населението на Средновековна Волжка България и именно те са контактирали директно с Волжките Българи а не Татарите, нещо което и едва ли трябва да се доказва поради съвършенно ясните исторически данни за трайното заселване на последните. Та веднага бие на очи факта че за разлика от късните пришълци служещи си с общотюркската форма на българското име Булгар, Чувашите си служат със съвсем друга форма Палхар която съпоставена с името на Дунавските Българи недвусмислено показва че изходната форма не може да е била бУлгар тъй като нито ние Дунавските Българи нито Чувашите нито Славяните имаме проблеми с произношението на У. Тоест ако изходната форма на името е била Булгар то всички тези форми на името ни както в двете Български държави така и сред всички съседи на ранните Българи като Българи/Блъгари, Балхари, Палхари, Болгари стават напълно необясними. Просто няма как да стане така че при всички ранни народи първоначалния звук У да е бил заменен с нещо между Ъ и А, каквито впрочем са и диалектните вариации на произношението на този звук у нас дори до ден днешен мъка-мака ръка рака. Сега с тези наблюдения Добрев наистина уцели десятката и веднага се насочи да търси етимологии на основата на Бълг/Балг и напоследък най-после откри Америка дали обаче го е направил сам или е копирал някой от иранистите това е отделен въпрос.

Та новата му теория е следната, тръгвайки от подобни примери с балга, централно-азиятските Балкани/Балхани, планината пархар и други подобни които по един или друг начин се свързват с понятието висок, голям, издигнат, сияен, велик той се насочва към района на Балх и търси какво означава това име на местните езици в опит да намери смисъла на корена бълг и се оказва: Да цитираме тарана на Българската Историческа Наука

След дълъг увод в който обяснява че на всички големи местни езици като пащо фарси таджикски нашето име се произнася Булгхор Булгхар и други (сравни инд. форма Балх Балхара) но винаги с характерния и специфичен звук ГХ който е нещо средно между Г и Х и обяснава защо нашето име се транскрибира по различен начин още от времето на ранните Арменски хроники БлКар, БулГар, БулХ а също и до сега при формите Българин, Балхар и Палхар. Изходната форма Бългхар при нас се е редуцирала до Българ > славянската форма Българин а другаде е дала Бълкар или Бълхар преминали в Балкария Балхар или Палхар (Чувашки). Чиста работа ... следва конкретно търсене в кои точно езици този корен Балгх/Бългх може да се срещне с типичния за нас Българите звук Ъ. И разбира се Бинго в типично Добревски стил...

"Като цяло специфичните звукове Ъ и ГХ се откриват в изобилие точно в онези части на някогашното Царство Балхара , за които се знае че в най-голяма степен там са запазени следи от неговото древно население. Но най-забележителното е че сред думите съдържащи този особен звуков спектър, има и едно понятие което звучи почти по същия начин както и търсения от нас корен Бълг. Това е праформата Бългх която в споменатите езици означава "висок, голям" и образува производните понятия Вългхо - горе, на върха, Валгхо - също горе, и Боло - висок , велик. (А. Грюнберг Мунджански язик любимите на старинар мунджано-дарди ). Замяната на гласната Ъ с А и О и на съгласната Б с В в някои от тези вариации се дължи на диалектното богатство на Мунджанския език. Подобни примери се наблюдават при редица други Мунджански и ийдга-мунджански думи като Вра- Бра - брат, Врашт и Връшт - брашно, Въла и Вула - булка, и др. "

Следва една безкрайна екскурзия в стил от девет кладенеца вода с купища "примерчета" водещи до "категоричния извод" че Българското име произлиза от местния корен Бългх ( Балх - Голям град, Бългхар/Палхар - Голяма планина, Балхара голямо Царство) който в множествено число е придобивал събирателен смисъл и е дал паралелната форма Бългхар както в случаите с прабългарските родове Купи - Кубиар, Ерми - Ермиар, Чакар - Чакарар, .... чука - чукар

Интересно къде е спало Добревчето при онова горното Вългхо - горе на върха, моите невероятни етимологични и езиковедски познания моментално забелязаха че тук се крие поредния скрит ход на Добрев - ВЪлгхо > Въргхо > Върхо > Върх/Връх > Върхари, това предполагам го е оставил за някоя от следващите книги

Всъщност най-интересното в книгата на Добрев са Персийските източници и анализа на произхода и етимологията на формата Бурджан с която Дунавските и Волжки Българи са известни на ранните Арабски Хронисти. Във връзка с последното започва от писанията на Прицак и след като изхвърля очевидните глупости подбира това което му върши работа > Иранската връзка и бедна ви е фантазията..... след няколко реда става ясно че формата Бурджан се явява Персийски превод на Прабългарския корен Бългх в смисъла му на голям, велик --- много хитро много хитро Ей тоя Добревизъм е голяма работа. Върви после та спори ...... Добрев не е забравил да спомене че освен голям велик изходната персийска форма на Бурджан е имала смисал и на виден, мъдър, а оттук препратката до онзи Арабски Пътещественик който посетил Волжка България и след като чел историята на Волжките Българи записал само началото и - Българин е мъдър знаещ човек, става задявка с идеологическия враг .. демек теоретиците на "буламача"