Папа Формоза произхожда от аристократичен римски род.Като епископ на Порто,заедно с епископ Павел Популонски стои начело на папската мисия в България пристигнала в края на 866-началото на 867.
По една или друга причина той спечелва симпатиите на Борис и предполагам знаеш,че през лятото на 867 българският владетел изпраща делегация в Рим с искане към папа Николай ,епископ Формоза да бъде назначен за архиепископ на България.
През последните месеци на 867 г.Формоза се завръща в Рим и е един от двамата епископи,които присъствуват на тържествената литургия на 20 02 868 г.на която новият папа Адриан ІІ освещава преводните богуслужебни книги на Св.Св.Кирил и Методий.
През 872 г.е водач на папска мисия до западнофранския император Карл Плешиви.Първоначално се ползва с доверието на следващия папа Йоан VІІІ/872-882 г./,който е също римлянин по произход/т.е. роден е в Рим като Формоза/ ,но по-късно отношенията им се охлаждат и Формоза изпада в голяма немилост.
Очевидно причината са различията между възгледите на Формоза за бъдещето на римската църква и политиката на папа Йоан VІІІ насочена към укрепване и разширяване на папските владения с помоща на император Карл Плешиви.
За постигането на своята цел през 875 г.,след смърта на император Людовик ІІ
въпреки волята на покойния,папа Йоан VІІІ коронова Карл Плешиви за император.
Срещу този акт на папата се противопоставя т.н."италианска партия"начело с владетеля на княжество Сполето,Гуидо,към която гравитира Формоза.
С това той си спечелва неприязънта на папата и се стига до там,че на 19 април 876 г.Формоза е бил отлъчен от църквата в негово отсъствие.
По късно е заловен във Франция при абата на Тур и на синода в гр.Труа през септември 878 г. отново е отлъчен/или е било припотвърдено отлъчването му от 876 г.вече в негово присъствие/ при личното присъствие на папа Йоан VІІІ който е бил принуден да емигрира във Франция от сполетанския херцог Гуидо.

Съдбата на Формоза отново се променя към по-добро при новия папа Марин І/882-884/,с когото очевидно са в добри отношения още от времето на папската мисия в България.
Марин става впрочем папа след убийството на Йоан VІІІ,който се завръща в Рим през 881 г.където коронова за император,сина на Людовик ІІ,Карл Дебели.Но новият император отпътува от Рим и останалият без подкрепа Йоан е убит.

Марин І,въпреки че е италианец/родом от Витербо/ е представител на прогерманската партия и обстоятелството,че бързо възстановява епископското достойнство на Формоза,при положение,че Марин І е избран в нарушение на устава приет на Никейския събор от 325 г.,показва,че към това време Формоза също принадлежи към прогерманската партия.

Не разполагам данни за съдбата на Формоза при понтификатите на папите Адриан ІІІ/884-885/ и Стефан Пети/885-891/,но от една страна факта,че преди смърта си папа Стефан през 891г.,коронова за император херцога на Сполето,Гуидо,и от друга факта,че през септември на същата 891 г.Формоза е избран за папа,показва,че той ловко се е възползвал от бързо изменящата се политическа конюнктура в Рим и Италия за да укрепва позициите си за да стане в края на краищата папа.

В началото на понтификата си Формоза припотвърждава коронясването на Гуидо,,а по късно коронова сина му Ламберт.
Но очевидно прогерманските тенденции в политическите му възгледи вземат превес и през 896 г.той коронясва за император,крал Арнулф Немски,незаконен син на Карломан/най-големият син на Людовик ІІ Немски/
Това му спечелва неприязънта на италианската партия и когато Формоза умира през същата 896 г.останките му са подложени на доста странни екцесии.
По нареждане на папа Стефан/896-897 г./тялото на формоза е ексхумирано,облечено е в папски одежди и...предадено на процес срещу него/!/.Съдиите отново го анатемосват,заповядват да бъдат отрязани трите пръста на дясната му ръка/ с които се благославя/и тялото му да бъде хвърлено в р.Тибър.

Това възмущава населението на Рим и след няколко месеца папа Стефан е хврълен в затвор където е удушен и за кратко време папа става Роман,който е брат на папа Марин І.с понтификат продължил 4 месеца.
След него за кратко време през 897 г.папа става Теодор ІІ.
Споменавам го,защото при него се случва последната промяна в съдбата на Формоза,вече като покойник.Теодор ІІ заповядва да бъде намерено тялото на Формоза и то да бъде погребано по достоен начин.

Това е накратко и дано да са полезни сведенията ми.Основен източник-руският превод на книгата на Ян Веруш Ковалски "Папы и папство"