А когато тръгваха, бая техни комшии българи се облажиха. Това е с едно изречение - да има от какво да се срамуваме ние, българите, дето сме били някога толерантни и които сме записали в конституцията си след Освобождението, че всеки роб, стъпил на българска земя, свободен става.
(Май много станаха изреченията)

И още нещо: май някой се изфука, че бил участвал във "възродителния" процес. Не бих се хвалил с подобно участие.
Факт е, че преди 1984-85 много от турските младежи в България се "българееха" и нямаха съмнения коя страна им е родина. Прадядото на един мой приятел е бил заптие в Кърджали. След Съединението всички служители в конака били арестувани и тикнати в едно мазе. Извеждали ги един по един. Никой не се връщал. Та прадядото на моя приятел като го извели видял скатки нова униформа, книга за подписване на клетвата и Коран. Казали му: полицай си бил, полицай оставаш, хората те уважават, ти добре си знаеш работата. И човекът си е гледал съвестно работата. След което неговият правнук е унижаван.
А в Истанбул през 1991-ва нашенските турци си говореха на български из чайханетата и наричаха местните "туземци".
Изобщо тази работа трябваше да се реши по-смислено и по-деликатно. Когато една държава уважава гражданите си, те няма да се бунтуват и няма да хване дикиш никакъв сепаратизъм.
Обаче социалистическа (а и преди това) България българите не уважаваше (спомнете си македонизирането), та камо ли турците.
Нещо се увлякох.