Естествено, че там ще отидем. Тенденциите в пресъздаването на историята за масовия потребител винаги следват политическите (а понякога ги изпреварват) и тъй като Турция е алтернативата на Русия за нас, от гледна точка на "европейските ни напъни" (искам да кажа, че ще бъдем допуснати там или като сателити на Русия или на Турция), съвсем нормално е да засегнем и алтернативата.
Бих могъл надълго и нашироко да коментирам българските турци. Бях пряк свидетел на събитията по времето на "Голямата екскурзия". Между другото, съвремената представа на българина за тези събития въобще не съвпада с действителността.
Ако искаш да ги проумееш, би трябвало да ги разгледаш от две различни гледни точки: 1. Самостоятелен индивид 2. Голяма група (село или регион).
1. Като индивид: сравнително интелигентен (има и много умни, имах колега в института), с чувство за достойнство, с чувство за отговорност, сравнително работлив, умерено контактен(но не натрапчив). Не говоря за "приятелство", но когато турчин поеме отговорност за интересите ти, може да пренебрегне своите за да спази думата си. По-добре е да разчиташ на турчин, отколкото на българин от същия регион(на тях не ща да им правя характеристика).
2. Голяма група. Спазват неотклонно строго определена йерархия, която външно е труднозабележима. Башишаджии и подмазвачи, това е естествен резултат от оформянето им като "малцинство" и сбъсъка им с местната българска "администрация". В екстренни ситуации големите групи турци са много "неприятни". В едно от селата със "сблъсъци" затрупаха с камъни местния милиционер, когото сигурно всяка вечер са се надпреварвали да черпят в кръчмата. Доста страхливи. В друго такова село, което беше "вдигнато цялото на крак", само трима души с оръжие ги умириха (е, и с четири жертви). Тихи, но непоколебими националисти. От "заминаващите" само един на всеки сто, казваше, че "ще се върне обатно с танк". Един интересен момент - жените са по-големи националисти от мъжете. Инициатор на "потеглянето на екскурзия" в семейството обикновенно беше жената.
Познавах твърде малко "анадолски турци", за да коментирам и тях, но по думите на българските - много се различават. Историите с "обиждането" на Капъкуле (стая 101, номера няма значение) и по-навътре в турска територия са верни. Въпреки закона за абортите през есента на 89-та, за туркините ходили на "екскурзия", абортите бяха разрешени и почти всички(забременели) се възползваха от това право. Мисля, (но не съм сигурен, с тях като група в нищо не можеш да бъдеш сигурен) че разочарованието, което изразиха след връщането си от Турция, беше истинско.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.