Откривам известни неточности във вчерашния си постинг - уви, късно е да ги коригирам. Но има и СЪЩЕСТВЕНИ моменти, на които, все пак, се налага да се върна.
Работата е там, че при слизането от дърветата нашите прародители са се озовали в един твърде негостоприемен и често направо враждебен спрямо тях свят. Който от окръжаващите не ги напада и не се опитва директно да ги използува като хранителен продукт, се опитва да ги оползотвори по друг начин - в най прекия смисъл на думата.
А те са били СЛАБИ - нямали са особено физическо развитие и възможности, не са разполагали практически с никаква защита - нито рога, зъби или копита, нито поне способност бързо да тичат, за да избягат от опасностите.
Умствените им способности - на този етап - все още ПРАКТИЧЕСКИ почти С НИЩО не превъзхождат окръжаващия ги животински свят.
Така че, за да се изхранят и да оцелеят - в определен момент някои от довчерашните жители на дърветата са започнали да се ВЪОРЪЖАВАТ. По принуда на обстоятелствата, случайно, по интуиция и т.н.
Точно това е ПРЕЛОМНИЯ И ВЪЗЛОВ МОМЕНТ, поставил началото на дългия им път към цивилизацията.
Именно чрез ОРЪЖИЯТА слабият и общо взето, почти за нищо негоден наш прародител получава НЕВЕРОЯТНА СИЛА И ВЪЗМОЖНОСТИ и в значителна степен компенсира генетичните си недостатъци и слабости.
Така че, от тази гледна точка, ЛОВЪТ и далеч не на последно място, ВОЙНАТА, като форми на ВЪОРЪЖЕНА БОРБА за оцеляване, включително и със себеподобните и с конкуриращите видове имат РЕШАВАЩ ПРИНОС по пътя на очовечаването.
Впрочем, съвсем неслучайно и до ден днешен и двете изброени занятия - лов и война, и всичко свързано с тях, предизвикват у всички ни съвършено специфични, и общо взето, не винаги осъзнати чувства и вълнения.... Но тука е по добре да не се задълбочаваме.
Все в тази връзка, друго важно достижение по пътя е и овладяването на огъня и възникването на кулинарното изкуство. С това се компенсира, в много голяма степен, друг много съществен, ГЕНЕТИЧНО обусловен недостатък на нашите прадеди - СЛАБ храносмилателен апарат. Уви, така е било тогава, а и при нас е така - защо да си кривим душата? И именно това е послужило като още един важен двигател на очовечаването.....
Що се отнася до ТРУДА, като такъв фактор - е, имал е съществена роля, разбира се, но повече като функция, като следствие на тия дейности.
Очевидно е, че който индивид е разполагал с по добре и по грижливо изработени оръжия - сиреч, в които е вложен повече и по квалифициран труд, е имал и повече шансове да оцелее. И ако е вложил съответно и повече труд, за да ги изучи и овладее по добре....
Както ОГРОМНО значение е имало и прерастването на СТАДНАТА организация към племенна и нататък....
И в заключение, не мога да не отбележа, че ОТЛИЧНО съзнавам, какви реакции ще предизвикат тия ми скромни писания.
Но пък не може вечно да я караме на "Произход на семейството, частната собственост и държавата.....", нали?
|