Въздушната блокада на Северния Атлантик е целяла да блокира германски дългообхватни разузнавателни самолети от полети над театъра. За такава блокада са били използвани 2-моторни изстребители, на север от Шотландия, покрай западните брегове на Скандинавския п-ов. Също са били използвани патрулни бомбардировачи, без бомби - но пълни с патрони за картечниците. За да бъде ефективна, блокадата е трябвало да пречи на германските самолети; само да пречи, даже без нужда да ги сваля. Заради огромните разстояния, леки повреди по германските самолети (примерно, след картечен обстрел от голямо разстояние) са били достатъчни да ги насилят да абортират разузнавателните патрули.

Съпровождащите самолето-носачи са носели леки самолетчета, които не са можели да се борят с германските самолети - защото не са можели да се изкачат до височината им.

В акустичното поле германците са имали преднина - и я запазват, или поне не изостават, през цялата война. Подобренията във вражеската акустика биват повече от компенсирани с оръжейни подобрения, примерно германските акустични само-насочващи се торпеда. Дори с обикновени (за германците обикновени) торпеда, германците са имали достатъчно добра акустика на подводниците си за да пускат торпеда по единствено-акустично локирана цел; прицел с торпедо по такова засичане е къде по-изискващ от прицел с килим от подводни бомби! Германците също са водели в изчислителната технология, приложена в торпеден прицел и насочване.

Германците са куцали в радара, и в радиото, и изобщо в свързочната технология, която включва математиката, приложена в шифроване. (Аз бях учуден англичаните колко математически личен състав са държели зает през войната! Цел: създаване и чупене на шифри.) Някъде от 1943 германските радио-връзки с подводниците са били засичани и разшифровани, и германски радио-излъчвания от подводници, мерени с минута (и считани от германците са невъзможни за координатна локация) биват използвани от враговете точно за... локация. Германска подводница, след радио-излъчване, е дънела макс скорост на повърхността към петнадесет минути, да се отдалечи от координатната локация, в ръцете на врага, и после се е гмуркала да продължи отдалечаването. Обезпокоително често времето между локация, извикване на близък вражески патрулен бомбардировач, и зрително засичане на подводницата от вражеския самолет, е било към половин час. Това за далечния океан. В оживени коридорни зони даже 10 минути, че и по-малко!

Някъде от средата на 1943 (впрочем, от Май, горе-долу) германските подводници капитани започват да действат отделно, с минимални връзки с командването си, с идеята че такова присъствие, неефективно но трудно-локализирано, ще пречи повече на вражеското военно усилие от организирани действия, които са щяли да потопят няколко кораба в повече - с цената на изличаване на германските подводници от Атлантика.

За относителната ефективност на германските подводници, за параметрично чуство, погледни корабите "Свобода": загубите от бури и не-военни произшествия са горе-долу еднакви със загубите от германските подводници; говорим параметрично, нали? Един вид, вражеските конвои, статистически, са действали в океан с удвоена вероятност за бури... След началото на 1944 статистическата вероятност за бури става... природната, почти... Англия, за сведение, е можела сама да се храни даже през най-успешните подводникови действия! Гориво също е влизало достатъчно, за военни действия. За германците подводниковата война е била кауза пердупе, от преди да са я били започнали...