Слава тебе, Господи, да е свето име твое ... (по-нататък не знам). Към кой точно клуб да се запиша, когато покълнат словата твои в душата ми и започнат да дават плод, защото тежък ще да е той за самотната ми душа и за слабия ми ум. И как да дам знак за света, Господи, че е узрял вече плода български и съм станал аз, Господи, вече истински българин. Да си острижа ли русата коса и аз да блесна като Слави Трифонов? - Може. Да си избода ли сините очи (цветните лещи скъпи ми се виждат) та да не може никой със славянин да ме обърка. Туй виж не може. Очите ми трябват още.
Да ти кажа, "господи", прав си за всичко, което си рекъл или ще изречеш. Съгласен съм с тебе, ама аз съм българче и ще си ходя по моята пътека. Туй ни е проблема на нас - истинските българи. Всеки си ходи по своята пътека.