За мен е малко загадка /не че съм чел много/ как точно се е формирала дългосрочната стратегия. Затова се удивявам, че никой май не е прочел внимателно преведения наскоро Клаузевиц. Поставят се военно може би изпълними, но политически незащитими цели, които са обречени от начало. Пробив на Чаталджа е поначало невъзможен в онези условия, или много сме подценили турците, или много сме се надценили. Но това, което ме озадачава най-много, е, че изглежда не се замисляме много как ще воюваме едновременно срещу всички враждебно настроени съседи. Не виждам и нищо подобно на коалиционна стратегия, а най-лошо - на икономическо обосноваване на войната. Лесно е да рисуваш стрелки по картите, ако не се замисляш как ще ги храниш тези хора. Винаги ли на войника не се е обръщало внимание? В резултат - гладни бунтове в критичния момент на Първата световна.

The Sky Is Not The Limit