Здравейте, момчета,

Темата наистина е много интересна.
Книгата на Азманов е особено ценна, не само като анализ на личността и дейността на висшите български армейски началници, при това направен от един гералщабен офицер, дипломат и ерудит с широка култура, но и като свидетелство за времето, в което обществените изисквания към висшето армейско командване са били толкова високи, че отличната рутинна работа се е приемала за посредственост, ако не се придружава с изключителни постижения. Този възрожденски дух е карал генералите буквално да се състезават помежду си.
Въпреки отправените от Азманов сериозни и основателни критики към редица висши началници, за техните лични качества и грешки в командването, не може да не се признае, че дори от гледна точка на времето и спокойното разсъждение постфактум, войските са командвани грамотно, с размах и военно творчество, каквито рядко се срещат, особено в малките държави. Управлението на група армии в непрекъснато оперативно взаимодействие, стратегическото развръщане, което прикрива основната ударна групировка, изключителното като организация и извършване съсредоточаване и преминаване на Странджа, управлението на срещния бой при Селиолу-Гечкенли и решителното спечелване на приграничното сражение, довело до евакуация на на крепостта Лозенград, организацията на настъплението на широк фронт, с едновременно блокиране на Одринската крепост, изпреварващият удар върху формиращите се контраударни групировки на противника, действията на Кърджалийския отряд срещу корпуса на Явер паша, при което се реализира решително блокиране на възможностите за съпротива и пленяване на превъзхождащ противник и т.н. и т.н.
При това, всички генерали показват голямо старание и висока компетентност - както възпитаните на Запад, така и руските възпитаници напр. ген. Димитриев и ген. Георги Вазов (брат му Владимир става герой по-късно), така, че по този признак не може да се определи, че едната школа е по-добра от другата.
Разбира се, има и грешки. Има и заповеди, които не са си на мястото. Има и малко шанс. Безспорно е, обаче, че повечето от тези неща са се правели за първи път в Европа с такива огромни маси от хора и са изучени старателно от Великите сили, които ги доразвиват в Голямата война.
Ако погледнем стратегическото развръщане на Германската армия срещу Франция през 1914 година, ще видим, че то е много сходно с това на българите през 1912, като в плана, съответните модификации са внесени в последните месеци преди войната, очевидно след обощаването на опита от последния конфликт в Европа. В маневрената фаза на войната също се доразвиват демонстрираните за първи път на балканите форми за водене на операциите от армията и групите армии...
Изобщо, ако може да се говори за слабо командване и неубедително представяне, това се отнася само до конната дивизия, по вина на нейния командващ ген. Назлъмов. Неговата нерешителност, липса на смелост и творчество довеждат до това, че конната дивизия не разузнава достатъчно добре, няма огневи средства и мъжество да "натисне" прикритието на противника и да определи с точност неговите сили и намерения и дори тя непрекъснато се прибира да нощува зад линията на пехотата. Вследствие на това, две български армии остават "полуслепи" поради липса на добро кавалерийско разузнаване, лутат се в слухове и догадки, противникът успява понякога да ги изненада и само мъжеството на пехотинеца изкупва малодушието на кавалерийския генерал. Още повече са пропуснатите възможности за преследване и окончателно унищожение на разгромения противник, действия по комуникациите му, а за рейдове - да не говорим. И всичко това, на най-благоприятния за конни действия военен театър, при възможно най-добра оперативна обстановка. Назлъндисването на ген. Назлъмов е още по-видно на фона на действията на следващите конни началници - ген. (тогава полковник) Мархолев при Одрин, ген. Колев, ген. Табаков и ген. (тогава полковник) Соларов в Добруджа, където нашата конница заслужава лаврите на най-успешната конница в Голямата война. Може и да е от името на генерала, но в София се е говорело, че една и съща конница, при Назлъмов се назлъндисва, а при Колев - коли.

Изобщо темата е много хубава и, ако искате можем да я обсъждаме надълго и нашироко. За мен, това ще бъде удоволствие, особено като виждам качеството на изказванията ви.

Бъдете живи и здрави.