Такова нещо няма, там където има "вечни интереси". Започваш да преливаш от пусто в празно. Например използваш Югославия и като положителен, и като отрицателен пример. Много е лесно да кажа, че точно "самостоятелната политика" на Югославия доведе до "Видяхме какво стана с многонационална Югославия в последно време ". Големите не обичат самостоятелните.
От 100-те години "руски съюзници" повече от 50 сме германски съюзници. Няма да коментирам ползата.
Точно "голямото българско раздвояване" - краката теглят към Русия, а главата- към Запада, ни е най-големия проблем. И Стамболов е поставил началото. Той явно си е бил "леке" от малък. Ботев е трябвало да му отреже главата преди да се качи на "Радецки", ама нямал време. "Руските агенти" обаче го намерили. Живял като помияр, умрял като помияр.
А това, че Англия го "потупвала по рамото" си е съвсем нормално, по-късно така "потупваха" Тодор Живков.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Редактирано от Arient на 04.04.02 08:56.