В предния постинг ми беше лесно, излагах факти. Сега ще излагам предположения, за което маля да бъда евентуално извинен, ако някои неща изглеждат напълно нереални.

Не напразно говорех, че ебило въможно, начало на промяна на политиката през лятото на 43г. Горе долу тогава става съвем ясно, че Германия ще изгуби войната. От горе долу август 1943г. немската военна индустрия спира ръстта си, все по това време става ясно, че и дума не може да става за осигуряване на каквито и да са сериозни доставки по море от други континенти в Германия. Разбира се всичко това става напълно ясно и на основната част от германците.

Това дава възможност да се търси възможност за излизане от тристранния пакт. Подобно нещо прави Италия. Доводът, че сме щели да бъдем прегазени от германците не издържа. Първо защото това не е 1941г. На Вермахта вече сили не му достигат за да си отвори още едно фронтче на балканите. И то не толкова защото не е могъл да ни смачка, а защото след това е трябвало да остави окупационен корпус не само у нас а и да замени нашия в Югославия.
Това са поне 4 дивизии. Освен това това означава пробиване на целия югоизток, досег с Турция, която точно в този или в малко по - късен момент може и да реши да се включи в доубиването на победените.

Обратно, неутралитетът на България е могъл да бъде от полза за Райха. Първо защото на практика нищо не губи. Без друго не участваме във войната. Стратегически ресурси нямаме, за разлика от Румъния. Не сме в инфраструктурния център на Европа, както Унгария. Нямаме ключови средиземноморски пристанища, като Гърция. Нито сме индустриалния север на Италия, жизнено важен за Вермахта. Неутралитетът ни ще изключи възможността от десант по нашето черноморие и изобщо ще скъси потенциалния източен фронт. Ще удъпжи и стесни коридора за бомбандиране на румънските петролни полета. Сигурно срешу неутралитета Германия е щяла да поиска сериозни икономически аванти и сигурно е щяла да ги получи.

Неутралитетът ни е щял да бъде много добре приет от Чъчил, на когото Балканите са стара болка. Сигурно Сталин е щял да бъде против, но може би и той е щял да го преглътне. В крайна сметка ние не воюваме срещу СССР, а и на проруски настроения в България винаги е можело да се разчита.

Така че, при последователно провеждана по - друга политика е било възможно през пролетта на 44 г., ние да сме извън войната. Това може би би променило плановете за лятната офанзива на Червената армия. Може би тя нямаше да влезе у нас. При това положение нямаше да се стига до глупостите, особено в периода 44 - 52 г. Може би щяхме да бъдем една ухажвана от двата блока държава, на която и двата блока ще гледат поне да не пречат. Може би сега нямаше да сме най - умиращата страна в Европа. Може би ......

Може би Борис е мислел това да прави. Но неговите послушковци - не. На тях им е трябвало някой които да им нарежда и веднага са си намерили такъв. Хич не мисля, че е нямало за какво да ги съди Народен съд. Заради тях или по - точно и заради тях сме в настоящото положение. Но за народния съд изобщо не ми се коментира. Още повече, че съм от семейство на юристи - републиканци, според които, тези които са вършели золюмлици са могли спокойно да бъдат съдени, осъдени и разстреляни по законите на Царство България, а не сега да им четем имената на паметника пред НДК. За Филов и компания, също по законите на Царството е имало предвидена процедура, при това вече отработена от Стамболииски. Е да без наредбата - закон за народния съд убиването чрез съд е щяло да стане по - трудно, не възмездието, а убиването чрез съд. Гадна работа, не ми се коментира.

Не знам дали бях ясен, още повече, че става дума ве за факти, а за фантасмагории. Пак стана бирено време. Чао.