Текстът е от OCR и има нужда от редактиране
Ето част от книгата:

ГОЛЕМИЯТ ЗАГОВОР СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ

КАРДИНАЛНИ ВЪПРОСИ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
"Който не знае Истината е глупак;
А който я знае, мълчи и отрича, е престъпник. Брехт
Човек без памет е загубен; народ без история е обречен: той е в предверието на смъртта си.
Най-здравата защита на българина срещу асимилация е в познанието на историята на собствения му етнос.
С това познание той не може да бъде с ниско самочувствие и дребнави цели и идеали, не може да бъде манипулиран или нечий роб. Защото живее в свобода и дарява такава. Българите не са поробвали, а са освобождавали поробените. "Всеки роб, стъпил на наша земя, е свободен" - гласи старобългарският катехизис.
Така се очертават две тенденции в нашата историография:
народът се стреми към историческите си корени, докато враговете му се мъчат да ги крият и фалшифицират. И двете тенденции работят усърдно като втората цели:
1. Физическо унищожение - робство.
2. Духовно унищожение - разрушаване на памет-ници.
3. Духовна и социална асимилация.
Затова необходимо условие за бъдещо съществуване е да имаме своя история, а не такава, писана от чужденци.
Осъзнали това, двама български будители - отец Паисий и дервиш Хисиметдин Муслими — пишат такива. Техните две истории на България, макар и не съвсем точни, са събудили българската памет и 120 г. по-късно Дунавска България е възстановила своята държавност. След това т. нар. Велики сили я разпокъсват и фалшифицират нашата история, диктувайки вражески тенденции. Дунавските българи имали по-щастлива съдба от волжските - 200 000 българи били избити в Русия. Руското самодържавие издигнало пирамида от отсечени глави и карало кавказките ни братя да се кълнат пред нея, че не са българи, а карачайци, балкари, кумъки... Мишарските българи били изгонени от градовете им със забрана да ги приближават по-близо от 20 км. Така те били подложени на глад и мор. В Башкортосан било избито цялото население: старците — с дървета и камъни; пеленачетата - посичани със саби; жените - с разпаряне на коремите; бунтовниците били набучвани на колове, прекарвали куки през ребрата им, режели ги на парчета или ги строявали в редици и избивали с оръдия. В леда на река Мензел пробили отвори, в които мушкали 39 от всеки 40 човека, докато труповете я задръстили. В края на краищата българите били преименовани: мишарски, тюменски и казански - на татари; сербийските българи — на чуваши, а уралските — на башкири...
После победителят определил какво да се пише в историята. Така били създадени "бащите на българската история". Руският професор от български произход Марин Дринов в специална брошура от 1872 г. пише за "безбройните славянски маси претопили шепата българи, от които останало само името". Това е по същество една историческа фантастика или автоматично прехвърляне на модела на руската история върху нашата.
По подобен начин проф. Иречек "образува" българската държава от "полудиви скитащи племена". На своята 21-годишна възраст той би могьл да бъде блестящ литератор или фантаст, но за определяне генезиса на един народ са необходими повече проучвания и познания.
Проф. Златарски пише в Берлин "История на българската държава" с приложени карти, по които България никога не е владеела Тракия и Македония. Когато Стамболийски протестира срещу несправедливото разпокъсване на България при Ньойския договор, съюзниците-победители му казали да прочете книгата от "бащата на българската история" - проф. Златарски.
Друг ярък пример от съвременната ни история е колосалният труд на проф. Дим. Ангелов "Образуване на българската народ-ност". "Славянското море погълнало незначително число българи". Авторът обявява великите исторически факти за "съмнителни" или "незначителни", а пресилва всички противобългарски твърдения. "Кой печели и кой губи от това?" - учеше ни Ленин да оценяваме.
Така българската история е оформена според политически интереси на чужди народи, а българските историци се явяват епигони на чужденците и служат на техните интереси.
В края на краищата в официалната ни история са се оформили три лъжливи постановки.

Три лъжливи постановки:
1. Западен модел
Той представя българите като незначително племе към тюрките, което се свързва със "славянски племенен съюз" и неясна "тракийска общност". От това сборище се е родил българският народ.
2. Руски модел (проф. М. Дринов и др.) "Южните славяни - българи - се отделили, но трябва да се възвърнат и приобщят към великата славянска страна — Рус!
3. "Български" модел
Чехът Томашек извежда името на етноса ни от "булг "— боклук, разбойник, а не от "бълг" - светли, силни, сияйни. Проф. Ст. Младенов преписва първото тълкуване като това мнение се възприема от БАН с прибавки от гръко-византийски коментарии.
Така нашата история е оформена от руско-славянската идеология, трансформирана после към руско-комунистическата. В резултат руският интернационализъм доминира и заглушава българското родолюбие. Така старата българска история за вели-чието и културната значимост на древните българи е принизена, изопачена или отхвърлена. Така се прекършва достойнството на българина и вярата му в народните идеали.
Ако историческата истина излезе наяве, светът ще ни се възхити и уважава повече.
Седем проблема на старобългарската история
7. Славянизацията на българите
става около Х в., когато се налага византийското християнство. То унищожава методично древните ни летописи. Панславистката доктрина възниква през Х1Хв., когато Османската империя запада и Русия се ориентира към покровителство на "славянските бал-кани" с тенденция към проливите. В изпълнение на този план, Панславизмът скрива предславянската ни история и прекроява останалата с оглед на руските асимилаторски цели. Панславизмът е доктрина, изобретена в отдела за световно завладяване на руската имперска служба. Според нея "Мать Русия трябва да стане освобо-дител, покровител и обединител на всички славяни", след като те са подходящо асимилирани във всеобщ славянски език (руския) и славянска вяра - руската православна църква. Тази доктрина достига идеята за "славянска превъзхождаща раса , която води света към "славянска предопределеност".
Българите не могат да бъдат славяни по простата причина, че са много по-стар народ от тях. Славяните се явяват на истори-ческата сцена около 7-ми век, когато българите им правят държава, след което отново не участват в историята.
Когато питахме чувашките учени за какви славяни на Волга говори арабският историк Ибн Фадлан, те отговориха: "Това не е етнос. Така арабите наричат всички северни бели народи."
2. Начоло на хуно-българската имперска държавност Руско-славянската идеология не допуска тази връзка между двата народа и я запечатва като табу. А вече се знае, че кан Исперих пристига на Дунав начело на.хуно-гонд-урите (гонд висок, висш;
Ур е столица). Също така българските владетели носят титлата архон, което означава ариец, благороден хун (хон). Българският етнос може да се открие: при индоевропейците тохарци; в родината им Ордос на жълтата река; при създаването на Китайската империя;
при построената му заедно с иранци друга родина около Тиян Шан;
е. съюзи със сармати и различни племена от Приуралието, Прикаспието и Поволжието до Дунав; докато през 375 г. участва във Великото преселение в Европа.
3. Уникална и самобитш култура
Част от златното съкроВище на кан Кубрат
За нея се мълчи, говори се малко или се изопачава. Мълчи се за великата култура и астрономия на ^ хунорите и за гроба на Кубрат с най- Ц голямото за Европа златно ськро- 1 еище. Именникът на българските канове е построен върху 12-годи-шен животен кръговрат, изискващ астрономически наблюдения и изследвания в продължение на няколко века (с какви телескопи и часовници?). На базата на този календар Борис Рогев поставя нача-лото на българското летоброене в 4768 г. преди Хр.

Дребният български календар (според Борис Розев)
ГОЛЕМИЯТ ЗАГОВОР СРЕШУ БЪАГАРИТЕ

През средните векове съществува българска духовна империя, чийто очертания значително превишават географските граници. Така че бал-канската култура се създава от българи.
4. Откога са българите тук? До ден днешен, нашата история започва в учебниците от VI-VII в., т.е. след идването на славяните. И, ако някой заяви пред интелигенти или историци, че кан-ю Аспарух не идва, а се завръща по нашите земи; че тук
и преди него е имало българи и България, той ще бъде отречен категорично. Големият Заговор срещу България старателно е унищожил или скрил източниците, които разпространяват тази "ерес". За да не бъда голословен или обвинен в (българо-) пристрастие, ще посоча няколко източника, които все още могат да се намерят.
1. В "Именник на българските канове" Аспарух е пети по ред български княз на Дунав. Що за история! Има ли национална история; която да започва от петия си владетел? По света няма, но у нас има!
2. През 1937 г. в София излиза "Кроватова България и покръс-тването на българите" на д-р Ганчо Ценов. Авторът твърди, че българите са стари тракоилирийци и хуни, населявали Мизия, Тракия, Илирия и Македония много преди славяните. Аспарух е довел хуногундури и българи в Мизия, където отдавна са живеели техните братя българи.
3. В хрониката на архиепископ Йоан от Никиу се говори, че в началото на VI в. Мизия се е казвала България.
4. Летописът на поп Йовчо от Трявна, съставен от изчезнали днес книги от царската и патриаршеска библиотека на Велики Преслав, обхваща периода на владетели от VII в.пр.Хр. до V в.сл.Хр. Един от тях по нашите земи е хунобългарският вожд Атила от рода Дуло (поч. 453г.).
5. Отец Паисий, поп Йовчо и йеросхимонах Спиридон говорят за една паметна битка при Одрин през 378г., в която хуни и българи разбили 80000 византийска армия и българите убили император Валент. На гроба на победителя кан Алип-би е издигнат монумент със знака на рода Дуло - символ на българската царска власт.
6. Хронографът на Момзен от 354 г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.
7. На картата на Иероним от IV в. Мизия е означена като България.
8. Докато Паисий посочва 378 г. като първо идване на българите от Волга тук, отец Спиридон го датира 986 г.пр.Хр. в лицето на масагетите, които доказва, че са българи.
9. С промити от атеизма мозъци, историците може да считат библейските информации за българите за ненаучни; може да не са запознати със свещените индийски писания: ведите, писани от български брамини; Махабхарата и Рамаяна, описващи пресе-ленията и управлението на българите в Индия; но биха могли да цитират своите древни колеги като Еводий, Касидор, Комес, Марцелин, Йоан Малала, които считат българите за стари тракийци и илирийци.
10. Старите хронисти разграничават българите от др. народи, поради тяхната самобитност, цивилизованост и многобройност. В 'Анонимен хронограф" (римски сборник от 354 г.) се споменава, че са наследници на Зиези - син на Сем и внук на библейския Ной.
5. Кога са покръстени българите?
Както д-р Ценов, така и отец Спиридон смятат, че българо-илирийците са стари християни, кръстени лично от... апостол Павел. Преследван от евреите, заедно с ученика си Тимотея, след Троя, той се отправил към нашите градове Филипи и Солун. С това българите се оказват първите християни в Европа, поради което отец Спиридон ги нарича "чада апостолски". Християн-ството, получено от христовите апостоли, е различно от пищната церемониалност на византийското. Затова, когато Аспаруховите воини пристигат, византийците не ги наричат "езичници", т.е. -непокръстени, а "нечестивци", т.е. "еретици".
Чистата българска вяра завинаги ще остане "еретична" спрямо византийската, дори и след мнимото покръстване от Борис I. То се явява един конюнктурен политически акт, тъй като българите са кръщавани неколкократно през разни периоди: В 619 г. кан Орган